През юни 2011 година трима мъже, работещи в медна мина в Китай, заболели от тежка форма на пневмония и скоро починали.
Половин година по-късно учените решили да разследват този инцидент и се отправили към мината, за да изучат всички възможности за инфекция.
Изследователите взели анални секрети от прилепите, плъховете, земеровките и всички останали обитатели на пещерата и открили нов вирус, който по всяка вероятност е станал причина за гибелта на работниците.
По предварителни оценки този вирус се отнася към рода хенипавирус (Henipavirus), два вида от който са смъртоносни. Например хенипавирусът, открит през 90-те години в Австралияя, е убивал коне. Четирима души, които контактували с конете, също починали.
Друга форма на този вирус станала причина за периодични огнища на заболяемост в Югоизточна Азия от 1998 година. Третата форма на хенипавируса, така нареченият кедров вирус, за първи път била открита в Австралия през 2012 година, но той не се оказала опасна за хората. Носители на трите форми се явяват летящите лисици, които се хранят с плодове.
Новият вирус получил наименованието Mojiang paramyxovirus. Той има генетични сходства с рода хенипавируси, както и с парамиксовирусите (Paramyxoviridae), към който принадлежат всички представители на хенипавирусите.
Но в резултат на анализите учените открили и нещо необичайно – летящите лисици не били заразени, а носители на вируса се оказали три от девет плъха.
„Не е чудно, че открихме следи от този вирус именно в гризачите. M. paramyxovirus може да е своеобразна връзка между инфекциите при летящите лисици и плъховете“, казва вирусологът Лин Фа Ван от Австралийската ветеринарна лаборатория, член на екипа, открил кедровия вирус. Той не взел участие в новото изследване.
За нещастие тримата заразени починали дълго преди учените да започнат своята работа, затова било невъзможно да се определи начинът на предаване на вируса от животно на човек. Но водещият автор на изследването Ци Цзин от Държавната лаборатория по молекулярна вирусология и генно инженерство в Пекин вече се опитва да определи различни начини за заразяване.
Така или иначе все още M. paramyxovirus и родствените му вируси, ако те изобщо съществуват, не са разпространени широко. В рамките на изследването екипът на Цзин е направил анализ на 38 прилепа от различни части на страната и не е открил заразени.
Затова учените планират по-подробно да изучат плъховете и другите гризачи като потенциални носители на новия вирус. Но повод за притеснения няма, както твърдят Цзин и колегите му – те изследват този въпрос по-скоро от любопитство.
