Проектът е насочен към превенция на домашното насилие чрез мобилизиране на местните заинтересовани страни в областите Кърджали и Смолян: социални служби, учители, НПО, които работят в тази сфера с цел минимизиране на рисковете от насилие над уязвими групи (жени, деца и възрастни хора) и предоставяне на адекватна психо-социална подкрепа както на жертвите, така и на извършителите.
Цели на проекта:
1. Подобряване на информираността на местните заинтересовани страни относно ресурси за превенция и реакция при случаи на домашно насилие (чрез изготвяне и разпространение на карта на ресурсите и играчите).
2. Създаване на устойчиво партньорство между НПО, социални служби, училища и местна власт по проблемите на домашното насилие и развитие на добри практики за справяне с проблема в местните общности.
3. Увеличаване на капацитета на социални работници и учители за ранно разпознаване на насилието и предприемане на навременни мерки за адекватно противодействие.
4. Анализ на генерираните добри практики за превенция на домашното насилие в различни региони на страната и мултиплициране на ефекта чрез транс-регионално споделяне на опит.
Място на изпълнение: Областите Кърджали и Смолян (17 общини)
Период на изпълнение: 20.01.2014 г и ще продължи до 20.06.2014 г.
Очаквани резултати:
Обединени усилия на местните заинтересовани страни за създаване на устойчив механизъм за предотвратяване на домашното насилие
Създаден потенциал от обучени и мотивирани учители и социални работници да оказват помощ на пострадали, както и психо-социална подкрепа на извършители и да промотират ненасилствените взаимоотношения
Повишена мотивация и капацитет на местната общност да предотвратява и се справя със случаи на домашно насилие
Мултиплицирани добри практики, тествани в общността, чрез транс-регионално споделяне на опит и дискусия на резултатите от проекта.
Кои сме ние
Фондация „Български фонд за жените” е създадена през септември 2004 г. и е единствената българска организация, която подкрепя местни неправителствени организации (НПО), работещи по правата на жените за постигане на реалната им равнопоставеност във всички сфери на обществения живот и за премахване на всяка форма на дискриминация.
Цели на Фонда:
Да подкрепя българските НПО, които работят за повишаване на обществената чувствителност по проблемите на равнопоставеността на жените и мъжете и за осъзнаване на женските права като неразделна част от правата на човека.
Да спомага за изграждане капацитета на българските НПО
Да подпомага алтернативни и иновативни женски инициативи.
Да подпомага независим мониторинг на изпълнението на държавните ангажименти по отношение равнопоставеността на половете в България.
Да подпомага развитието на сътрудничеството между НПО, централна и местната власт и стопанския сектор.
Да допринася за създаване на мрежа от женски НПО на национално и регионално ниво.
Да подпомага развитието на дарителството и новото виждане за филантропията като инструмент за социална промяна.
Да допринася за развитието на гражданското общество в България, като предпоставка за необратимост на демократичния процес.
За постигането на целите си БФЖ извършва разнообразни дейности в следните направления:
Финансиране на проекти на НПО, работещи по проблемите на жените.
Изграждане на капацитет на НПО – спомага за повишаване нивото на знания и усъвършенстване уменията за писане, изпълняване, оценка и отчитане на проекти, както и за мобилизиране на ресурси на местно ниво.
Набиране на средства от местни и чуждестранни дарители и чрез различни инициативи. С цел разширяване базата от дарители в България, през 2009 г. БФЖ обнови своята Интернет страница и създаде корпоративен Блог и страница във Facebook.
Развитие на социалната филантропия като част от корпоративната социална отговорност.
За осъществяването на мисията на БФЖ работи екип, мотивиран и сплотен от общата кауза за гарантиране на равни възможности за всеки. Ние в БФЖ вярваме, че отделният човек е двигателят на социалната промяна и приветстваме уникалните и различни идеи на всеки от нас.
Нашата визия
Развитие на общество, в което всяко момиче и жена ще има условия да разгърне потенциала и възможностите си в най-пълна степен.
Създаване на ново виждане за филантропията като инструмент на позитивната социална промяна.
Един милион българки са жертви на насилие
Един милион българки са били насилвани физически, сексуално и психически, показва най-мащабното изследване в света, реализирано от Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA). Навсякъде по света физическото, сексуалното и психологическото насилие над жените е ежедневие, случва се и във виртуалното пространство.
Изследването разкрива степента на злоупотреба, понесена от жените в семейната и обществената среда, на работното място, включително и в интернет пространството. Изследването сочи широкото разпространение на насилието над пълнолетни жени, но също така и представя резултатите по отношение на физическо и сексуално насилие, засегнало жените в детството им. Резултатите сочат, че насилието над жените е масово, но и в същото време неотчитано и неглижирано нарушение на човешките права в страните членки на ЕС.
По време на изследването през 2012 г. са проведени 42 000 интервюта с жени на възраст между 18 и 74 години от всички 28 страни членки на Европейския съюз. Интервютата са взети на база социо-демографски характеристики за всяка страна. Средно по 1500 жени от всяка държава членка са участвали в изследването.
За България получените данни са:
- 23% от интервюираните българки, или почти всяка 4-та жена у нас, е била жертва на физическо и/или сексуално насилие от страна на партньора си.
- 14% пък са жените у нас, които са преживели такъв тип насилие, но извършителят не е бил техен партньор.
Тук България се нарежда в средните стойности за Европа, като изследването отчита най-висок процент на жени, преживели насилие в рамките на брака и/или партньорската връзка сред финландките – 30%. Австрия пък е сред държавите с най-нисък процент – 13%.
- Резултатите, отчетени по отношение на сексуалния тормоз над жените у нас са на доста ниски нива, в сравнение със средните стойности за ЕС. Между 9 и 11% са жените у нас, преживели сексуален тормоз. В сравнение, например с Дания, изследването отчита между 26 и 37% жени, преживели сексуален тормоз.
Тук трябва да се направят няколко важни уточнения. На първо място е необходимо да се отчетат посочените от Агенцията за основните права към ЕС действия, възприемани като сексуален тормоз. Като такива във предварително подготвените въпросници са изброени нежеланото докосване, целуване, милване; сексуалните намеци или шеги, които са обидни; неподходящите предложения за среща; натрапчивите въпроси относно личния живот, които са обидни; коментарите по отношение на външния вид със сексуален и/или обиден нюанс; изпращането на порнографски снимки или изпращане на сексуални имейли/SMS-и, които са обидни и т.н. Очевидно, тези действия се възприемат у нас по-скоро като невинни, отколкото като форма на сексуален тормоз. Както посочват и от Агенцията за основните права към ЕС сексуалният тормоз е въпрос на субективно усещане, което обаче се формира като отговор на доминиращите социални и културни ценности, норми и нагласи в обществото по отношение на жената. Сравнително ниският процент за България, в сравнение с останалите страни, би могъл да се обясни именно с тенденциите за поставяне на жената в позиция на подкрепяща, но не и водеща роля както в обществения, така и в личния, семейния живот. Тази роля на жената в българското общество (домакиня, любовница, сексапилна и поради това успяваща, и т.н.) се подхранва активно в публичното пространство от няколко десетилетия насам.
- 29% от жените в България, или почти 1 милион от общ брой женско население от 3 777 999 жени у нас, по данни от преброяването от 2011 г., в детството си са преживели поне една от трите форми на насилие - физическо, сексуално или психическо. В рамките на ЕС средният процент е 33.
- Като цяло индивидуалното усещане за това колко често се среща насилието срещу жени е както много често - 22% от анкетираните българки, така и доста често – 38% от анкетираните и това е преобладаващата част от жените.
На този фон, много малко жени в България знаят къде да се обърнат за помощ, не са запознати със законодателство и мерки за защита и не знаят за кампании и мерки за превенция.
Според Геновева Тишева, председател на Сдружение „Алианс за защита срещу домашното насилие” и Управител на Фондация „Български център за джендър изследвания” резултатите за България са следствие и от липсата на последователни политики и ангажираност на държавата за регулярното и адекватно финансиране на дейностите по превенция и защита на жените от насилие. Не се подкрепят последователно съществуващите услуги на неправителствени организации, които изнасят тежестта по предоставянето на услуги и всички други дейности по превенция и защита в някои населени места, без да имат постоянната подкрепа на държавата и общините. Ето защо услугите липсват в много населени места, а където ги има са с недостатъчно финансиране. Достатъчно е да се вземе за пример град София, въпреки обявения уникално висок бюджет за 2014 година. Геновева Тишева посочва още, че все още няма промени в Наказателния кодекс и в Проекта за нов НК, които да инкриминират всички форми на насилие спрямо жените и да предвиждат престъпленията свързани с това насилие да се преследват последователно като престъпления от общ характер; както и да се наказват по-тежко престъпленията, извършени в контекста на домашно насилие. При липсата на достатъчно на брой специализирани услуги и на възможности за получаване на по-дългосрочна подкрепа, безнаказаността продължава да съществува, а жените се затварят още повече след преживяното насилие, страхувайки се да споделят и да говорят открито. “Анализът на резултатите от проведеното изследване на Агенцията на ЕС за основните права сочи, че положението в България е поне двойно по-тревожно в сравнение със средното ниво в ЕС. Един толкова значим проблем е последователно омаловажаван и неглижиран от централната и местната власт в България. Изследването на FRA доказва още веднъж, че проблемът с насилието над жените е повече от сериозен и е необходимо да се признае от страна на политиците и всички държавни институции, че правата на жените не са защитени. Изследването изисква отговори и ефективни мерки за защита във всяка една държава. Необходими са спешни мерки за справяне с насилието срещу жените и тези мерки трябва да се вземат на най-високо ниво, защото насилието над жените оказва въздействие върху цялото общество всеки ден” - коментират от “Алианс за защита срещу домашното насилие” – “Държавите членки на ЕС трябва да ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция). България е една от малкото държави, които дори не е подписала Конвенцията, а липсата на публични дискусии по темата обвива проблема в мълчание и съответно превръща насилието в норма на поведение.” Изнасилването не е частен проблем, включително и изнасилването в брака, посочва Геновева Тишева. Много често случаите на изнасилване в рамките на една връзка са съпроводени с многократно повтарящи се актове на домашно насилие и имат фатален край. Държавите членки, включително и България, са длъжни да предприемат необходимите законодателни мерки за криминализиране на всички видове сексуално насилие над жени, извършени без тяхно съгласие. Необходими са допълнителни ресурси, насочени към осигуряване на обучени специалисти от всички сфери (полиция, здравеопазване, образование, неправителствени организации), както и да бъдат осигурени достатъчен брой подходящи и леснодостъпни услуги и подслони за преживелите насилие жени.
Основни изводи за ЕС:
- 33% от жените европейки са преживели физическо и/или сексуално насилие след 15-годишна възраст. Този процент съответства на 62 милиона европейки;
- 22% са преживели физическо и/или сексуално насилие от страна на партньора си;
- 5% от всички жени са били изнасилени. Една от всяка десета жена, която е преживяла изнасилване от непознат или от някого, с когото не е била в партньорски отношения, всъщност е била изнасилена от повече от един извършител;
- 42% от жените са били жертва на насилие от партньорите си по време на бременност; 31% от жените, които признават за сексуално насилие от партньора си са били насилвани повече от 6 пъти;
- след преживяно сексуално насилие 21% от жените страдат от панически атаки, 35% са били депресирани, а 43% са имали трудности при следващи връзки;
- 43% са преживели някаква форма на психическо насилие от настоящ или бивш партньор (като публично унижение; забрана да излиза от дома, заключване в дома; принуда да гледа порнография, както и заплахи за насилие);
- 33% са преживели физическо или сексуално насилие в детството, като извършителят е бил възрастен и в повечето случаи познат на семейството (12% са преживели насилие от непознат възрастен);
- 18% от жените са били жертви на преследване над 15 годишна възраст, а 5% от интервюираните са преживели този вид насилие в рамките на една година преди интервюто. Това съответства на 9 милиона жени, като 21% от жените са били жертва на преследване, продължило повече от 2 години;
- 11% от жените са били подложени на сексуално насилие чрез имейли или текстови (SMS) съобщения. 20% от младите жени (18-29г.) са били жертви на интернет насилие (cyber harassment);
- 55% от жените са преживели сексуален тормоз на работното си място, а в 32% от всички случаи извършителят е бил началник, колега или клиент;
- 67% от жените не са съобщили за преживяното насилие пред полиция, организация или пред близките си.
Огромните мащаби на насилието, основано на пола са доказателство, че физическото, сексуалното и психологическото насилие над жените е най-често срещаното нарушаване на човешките права. Резултатите в различните страни на ЕС варират в зависимост от националните особености и от степента на осъзнатост и чувствителност в обществото. По-голямата степен на равнопоставеност в дадена страна и наличието на политики и законодателство водят до по-голяма осъзнатост и чувствителност по проблемите на насилието срещу жените, до по-голямо усещане за несправедливост и нарушаване на правата. Наличието на по-добра превенция и повече възможности за защита на пострадалите жени води до по-лесно преодоляване на страха да се говори за преживяното насилие.
