Ако през 2012 година Петко Петков е бил заведен в болница, е щял да попадне по-навреме на адекватно място, да получи адекватна помощ и да не се стигне до вчерашния трагичен развой. Това коментира пред bTV директорът на държавната болница в Курило Цветислава Гълъбова, която е и психиатър.
„Вероятно наистина има сериозна болест”, каза тя и допълни, че писането на жалби може да се интерпретира като симптом на определено заболяване. „В Закона за здравето има доста пропуски”, констатира Гълъбова.

„Ролята на майката е много съществена при психичните болести на момчетата”, посочи тя. Според нея е много сериозен проблем фактът, че когато човек се самоизолира, никой не му обръща внимание. Това може да продължи с години и да е първа фаза на сериозно разстройство. Сигнали се подават и се иска предприемане на мерки, чак когато той започне да има агресивни прояви.

Друг проблем е, че в обществото битува разбирането, че ако родителите предприемат нещо, те се чувстват сякаш са предали детето си.

Психологът Тодор Тодоров, който е бил част от екипа на МВР, планирал акцията срещу Петков през 2012 година, обясни, че тогавашният анализ констатирал, че „Петко не е човек, към който може да се подходи директно”. Той не знае защо е било взето решение за отмяна на операцията, но предполага, че се е изчаквал удобен момент този човек да бъде неутрализиран. „Ако тогава е била предприета директна атака, вероятно е щяло да се случи същото като вчера”, смята той.

Освен това било преценено, че майката на Петков не е надежден помощник. Тодоров беше репликиран от писателя и психиатър Калин Терзийски: „Това е все едно да има пожар и да не отидат да го гасят, защото е опасно”.

„И да не ходят децата по площадките, защото има опасен човек, оставен от МВР”, възмути се той. Според него, „една ужасност има в българската психиатрия, която се приема за репресираща институция”.

Цветислава Гълъбова пък потвърди, че воденето на разговори с Петков от страна на полицаите вероятно е щяло да влоши положението