проф.Васко Василев |
Васко Василев е професор, доктор по икономика. Специалността му е финанси, парично обръщение и кредит. Основно е преподавал в Стопанска академия в Свищов. От 15 години работи във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите в Пловдив. В момента е заместник ректор. Занимава се с развитието не само на образователните структури. В неговия ресор са направленията насочени към развитие на икономика , стопанско управление и финанси. Отговаря и за научно-изследователската работа.
-Как Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите се насочи към Кърджали?
-Сдружение Академия-Кърджали е създадено преди 7 години. То има за цел да осигурява достъп до образование на своите членове. В момента имаме около 700 члена. Това са млади хора от Кърджалийска област, на които осигуряваме не само достъп до образование ,но и реализация.Те са студенти на Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите.
-С какво привличате младите хора от Кърджали?
-Не ги привличаме с реклама от медиите. Те идват при нас, научили от наши възпитаници. Оказва се, че тук нашите студенти получават това, което им е необходимо като знания. Ние се преобразувахме преди три години от колеж в университет. Това даде възможност да предлагаме и магистратури. Всички наши студенти следват магистърските програми при нас. Интерес има и от бакалаври от други вузове, които идват при нас за магистърска степен.
-Вашият университет стана известен с търсенето на алтернатива на тютюнопроизводството в Източните Родопи. В какви направления работите?
-Занимаваме се със създаване на управленски модели, които да съдействат за развитие на земеделието и хранително-вкусовата промишленост. Един от нашите проекти вече е в ход от доста време и имаме значителни успехи. Той е свързан с развитие на овощарството. Тъй като искахме да акцентираме върху новите технологии, направихме няколко пилотни проекта. В момента ние разполагаме с експериментални градини, които да показват нови технологии в областта на овощарството и като видове и като начин на отглеждане и като напояване. Това е градината ни в Кърджали,това е новото ни опитно поле в Ивайловград. Другият ни проект е развитието на пасищното месодайно овцевъдство. Ние сме хората, които създадоха една развъдна организация.Нарича се „Развъдна организация Мутон-Шероле-България”. Тя има правото да развъжда тази френска порода, която е с отлични качества. За целта направихме едно експериментално стадо, което се отглежда до село Широка поляна. Към това сдружение се включиха всички,които развъждат тази порода в България. Работим в тясно сътрудничество с Института по земеделие в Стара Загора, където е основното стадо за България.
Закупихме няколко овчарника край село Минзухар. Там ще направим един комплекс, от който ще тръгне масовото развитие на тази порода в Кърджалийски регион, главно с кръстоски. Така ,че ние успяхме във времето да създадем определени технологии, които да се използват.
Видяхме,че нещата не могат да се развиват толкова бързо, колкото ни се иска. Има известен консерватизъм в хората. Затова ние решихме да даваме пример. Да показваме продуктите. Да показваме възможностите. Да създаваме организацията. Вече стигнахме до създаването на асоциациите на земеделските производители, които трябва да бъдат локомотивите.
От 2012 г.работим по създаването на технологичен парк за иновации в хранителната индустрия. Стигнали сме до много интересни резултати е се надяваме да доведем проекта до край.
-Съвместно с турски университет експерементирате отглеждането на маслини в Кърджалийско. До къде стигнаха нещата?
-Отглеждането на маслини започна преди 4 години. Мина през няколко етапа. Имахме и неуспехи поради непредвидени ситуации в климатичните условия. Продължаваме напред. Спокойно мога да кажа,че маслини имаме.Разширихме малко експеримента и към територията на Ивайловград. Най-интересното е, че на север около Пловдив имаме повече маслини, отколкото около Кърджали. Вероятно това се дължи на факта,че нямахме точната представа за технологията на адаптацията в нашите условия. Вече сме наясно. Разработили сме технологични карти,свързани с отглеждането на отделните овошки, включително и на маслините. Експериментът даде своите резултати. Вече сме наясно,къде могат да се отглеждат маслини и при какви условия.Но те няма да бъдат алтернативта на тютюнопроизводството. За сметка на това овощарството е перспективно. Говорим за ябълки, за череши, за праскови и сини сливи. Алтернатива е и месодайното животновъдство-овцевъдство и говедовъдство.
-Имате тесни контакти с турски университети.Как се развиват те?
-Нашите контакти с турски университети са от няколко години. Първият ни контакт бе с университета „18 март“ в Чанаккале. Разменяли сме делегации, ректорите са правили взаимни посещения. Ректорът на университета в Чанаккале е бил и в Кърджали. С тях имаме договори по програма „Еразъм”.По същата програма работим с още няколко турски университета от Текирдаг, Истанбул, Диарбекир. Съдейства ме си в направленията агробизнес и туризъм. Имаме засилен обмен на преподаватели. Всяка година при нас идват около петнадесет турски преподаватели по програма „Еразъм“.Наши преподаватели също ходят на посещения в турските университети. Изнасят лекции, участват в конференции.
Имали сме и обмен на студенти. От университета в Чанаккале студенти имаха производствена практика в Кърджали. Имаме студентка която по програма „Еразъм“ ще се обучава в Истанбул,в турски университет.
-Вашият университет разработи няколко наръчника за земеделски производители. Какви са отзивите?
-Тези наръчници са много интересни. Те са цяла енциклопедия, защото в тях са дадени технологиите и начина на отглеждане на почти всички видове животни и разстения, които могат да намерят място на пазара. Те са едно надеждно помагало.Дадени са всички почвено-климатични условия в Кърджалийско и технологиите за отглеждане. Посочени са стратегии за пазар. За асоцииране. Който желае да се занимава с агробизнес, спокойно може да се справи с такъв наръчник.
Ние имаме и други интересни разработки. Една от тях е концепцията за развитието на земеделието в Източните Родопи. Тя е работеща. По нея правим и тези проекти. Ние поемаме върху себе си като изследователи всички рискове, които по консервативните хора, не биха предприели. Това ни дава възможност да развиваме нашата наука и се отразява върху образованието на студентите. Нашите студенти са наясно какво трябва да се прави. Те се насочват към бизнеса,към управлението. От тях в момента, а и в бъдеще ще зависи много.
-Вие открихте специалност „туризъм“. Има ли интерес към нея и какво донесе тя на Кърджали?
-Специалност „туризъм“ е една от интересните специалности, които развиваме. Учат не само тези, които в бъдеще желаят да работят в сферата на туризма, но и хора, които сега управляват такъв бизнес. Завършихме стратегия за развитие на туризма в Родопите. Започваме да работим и в практическо направление.Предстои да направим и наша туроператорска агенция, в която нашите студенти да извършват своята практика в работни условия.
-Каква е реализацията на вашите студенти?
-Реализацията на нашите студенти е добра. Няма регистрирани като безработни наши възпитаници.
Въпросите зададе:Георги Кулов