Румен Драганов

Румен Драганов работи в сферата на туризма повече от 30 години. Завършил е Техническия университет в София и университета за национално и световно стопанство. През годините е заемал различни длъжности в сферата на туризма – екскурзовод, туристически представител, офис директор в международната търговска организация “Балкантурист”, изпълнителен директор на капитала на холдинга “Balkan Holidays international”, президент на клоновете на ‘Balkan Holidays’ в Лондон, Ню Йорк, Рим, Москва, Кайро и др. Румен Драганов също е бил и председател на Туристическия комитет към Съвета на Министрите в качеството си на заместник-министър на търговията и туризма. Взема участие в работата на много неправителствени организации – Българска Асоциация на Туристическите агенции, Българска асоциация за еко туризъм. Е бил издател и редактор на българското списание за туризъм. До 2006 е председател на Съвета по туризъм в София и член на Българския туристически борд.

-Г-н Драганов,слабата реклама ли е причината уникалното ни културно наследство и чудна природа да се оказват слабо привлекателни за чуждестранните туристи?

-Ако говорим за средства за реклама, които се  изливат в един канал, ние не можем да говорим за реклама. Първо у нас имаме концептуална криза.Тя се състои в това,че ние не знаем на какво сме собственик.И не знаем как да рекламираме тази своя собственост с цел да създадем работни места и подобрим местните икономики.Второ,ние сме в дълбока управленска криза.Ние и сега нямаме министерство на туризма.Сегашното ведомство,което управлява туризма се нарича министерство на икономиката и енергетиката.Знаете ли колко смешно е на щандовете ни в чужбина да пише „Икономика и енергетика”.Нашите контрагенти ни се смеят и казват”Ние не сме енергетици,ние сме туристи и искаме да дойдем в България за туризъм”.Т.е концептуалната и управленската криза води до това ,ние да имаме един беден туристически пазар и да вземаме не повече от 7-8% от огромния капацитет,който имаме като дестинация,с изключителни културни и природни забележителности и нематериално културно наследство.

-Ние обичаме много да правим стратегии. Участвали ли сте в правенето на поредната стратегия или тя тепърва ще се пише?

-Не участвам в писането на стратегии, защото става дума за открадване на пари, което не е моята специалност. Освен това ние сме в несъстоятелност да реализираме,каквато и да е стратегия, защото на нас ни липсва аналитичната част.  Имаме сгрешена методология, дори по отношение терминологията-туристи и екскурзианти .От сегашният закон това не е видно. Според този закон ,дори бежанците,които сега идват в България са туристи. Това е в абсолютно несъответствие на изискванията на Световната организация по туризъм. Сгрешени са и данните на националната статистика. В нея се водят само 1 900 хотела,а в Туристическият регистър на министерството на икономиката и енергетиката има 19 960 обекта, които са категоризирани от общините и от министерството. Това е голямо несъответствие. Освен това ние обявяваме официално, че имаме три милиарда евра, приходи от туризъм, а нямаме нито едно достоверно число,което да ни покаже, какви са разходите на българските туристи в България. Това означава,че нито Вие сте пили кафе на морето това лято, нито гост на Кърджали е консумирал тук, защото това не влиза в тези 3 милиарда евра. БНБ дава отчет само за приходите от международен туризъм. Как когато имате сгрешена аналитична част да надграждате ,каквато и да е стратегия. И как след това да имате мониторинг на тази стратегия.

-Имаме ли качествени кадри за туризма?

-Има шлагер , че в туризма имаме кадри, които не са достатъчно и не са на необходимото професионално ниво. Но ще Ви кажа, че през България ежегодно преминават 6,8 млн.чуждестранни туристи и още три пъти по толкова български туристи, които са на територията на страната. Нямаме нито едно сериозно оплакване в чуждестранните медии за обслужването в България. Нямаме искане за компенсации за лошо обслужване в големи размери от туроператори , работещи с България. Това означава, че ние не можем да компрометираме кадрите,които работят в сферата на туризма.  Друг е въпросът, че ние недостатъчно добре се отнасяме по отношение образованието на тези кадри. Недостатъчно добре се отнасяме по отношение заетостта на тези кадри. И недостатъчно добре се отнасяме по отношение на трудовите договори, които тези кадри имат с работодателите. В много случаи тези хора са абсолютно ощетени и незащитени от закона и от профсъюзите в България.

-Говори се за Родопите,като планината на Орфей. Какво бихте препоръчали,ако трябва да се направи рекламен профил на тази дестинация?

-Ако трябва да направя рекламен профил на Родопите, аз веднага бих подел логото „Родопите-планината на Орфей”. Ако забелязвате България бяга от това да нарича Родопите-планината на Орфей, не го използва като лого за тази дестинация, страхувайки се от съпротивление на сили, които нямат интерес от развитието на българския туризъм. Ние трябва категорично да застанем зад историческата истина,че Родопите са планината, родина на Орфей. И това да бъде основно рекламно послание към България, Европа и света

-Турските туристи бяха изненадата на зимните ни курорти този сезон. Смятате ли, че имаме добър пазар в Турция?

-Смятам, че Турция е един развиващ се пазар. Смятам, че това, което се случва между Европа и Турция,и в частност между България и Турция по въпроса на либерализиране на визовия режим е изключително положителна стъпка  по отношение на развитието на нашите страни. Ние наблюдаваме през последните години развитие на зимни,ски и сноуборд програми за населението на Европейска Турция. Имаме увеличение в пъти през последните пет години. Виждаме и много голям интерес към Южното и Северното Черноморие през лятото, когато много турски граждани идват на територията на България. Те са изненадани от това което виждат. Те виждат едни изключително добре развити туристически комплекси с много туристически атракции. Турция е един перспективен пазар, който ние ще развиваме в бъдеще и то с много големи темпове.

-Турците са маниаци  на тема балнеоложки туризъм. Можем ли да развием тази ниша?

-Когато говорим за туристическия пазар в Турция не можем да не засегнем темата за балнеоложкия туризъм и съответно медицинския туризъм. Трябва обаче да признаем,че качеството в областта на медикъл спа и уелнес в Турция е на едно забележително ниво. От тази гледна точка ние очакваме турски туристи в нашите комплекси, но очакваме и спа и уелнес центровете и специално медикал спа центровете в нашата страна да почерпят от добрия опит в Турция. Да направят своите бенчмарк стратегии, сравнявайки се с турските хотели и когато не отстъпваме на тяхното ниво-ние можем да очакваме повече туристи.

Въпросите зададе Георги Кулов