Делото бе отложено за втори път

Сградата на историческият музей в Кърджали никога не е била медресе т.е духовно мюсюлманско училище. Това заявиха пред съдия Веселина Кашикова в Кърджали свидетелите по делото за собствеността на културния институт, представляващи както ищеца-Главно мюфтийство, така и ответника -държавата. Според аргументите на Главно мюфтийство,което иска да придобие сградата на Историческия музей, тя е строена за медресе.Думата медресе е от арабски произход и означава мюсюлманско религиозно училище. Свидетелят на ищеца осемдесет и осем годишният Лютви Хаджихалил обясни чрез преводач от турски, че е учил в сградата на настоящия музей през тридесетте години на миналия век и тогава това е било светска прогимназия. През четиридесетте години там е учила и свидетелката Фатме Мехмедали. И тя се е образовала в светско,а не в религиозно училище. И дваматна заявиха че са чували, че сградата е строена с дарения на мюсюлмани и пари от продажбата на кожи от Курбан Байрам за медресе. Според адвоката на Главно мюфтийство Красимир Руев сградата е строена в периода 1923-1928 г. и е била мюсюлманско религиозно училище. Той не можа да представи документ за собственост,като се оповаваше на свидетелските показания и нотариален акт за собственост на първоначалния собственик на имота от 1922 г. и неговата продажба.

Юристконсултът на областна администрация Васил Радев, който защитаваие държавния интерес, представи от своя страна нотариалните актове за държавна собственост от 1950,1994 и 2008 г. Към последните два бе прикрепена и преписка, която илюстрираше обяваването на сградата за паметник на културата с национално значение през 2005 г. и строително монтгажните работи извършени за да се проустрои от училище в религиозно училище.

Бяха изслушани и двамата свидетели на ответника. Директорът на музея Павел Петков заяви, че е виждал документи от периода 1923-1928 г., които доказвали,че строежът е започнат с пари на държавата. Той бе контриран от адвокат Руев, който попита защо тези докуементи не са представени пред съда.

Яснота внесе главният уредник в музея Даниела Коджаманова, която обясни,че сградата на музея не е ползвнана никога като религиозно мюсюлманско училище. Била е турско светско училище,част от държавната образователна система т.е. Държавна собственост.Тя се позова на документи за ползване на труда на местното население по закона за трудовата повинност. Такива имало и за изграждането на училище „Отец Паисий“. Освен това съществували протоколи за предоставяне от градската община на средства за строителството на сградата.

Бе изслушана и съдебно тухническата експертиза, издготвена от вещото лице Димитър Димитров. Срещу нея възрази представителя на ищеца Красимир Руев.Той поиска допълнителна екпертиза, защото не е включен анализ на Регулационна план на Кърджали от 1921 г. Съдът се произнесе, че освен допълването на тази експертиза трябва да се изготви и нова. Тя ще бъде съдебно техническа и еархитектурна и трябва да отговори на въпроса на какви етапи и с какво участие на държавата е строена сградата на музея.

Целта на експертизите е да се изгладят противоречията в представената от двете страни документация,несъответствията в свидетелските показания и непълнотите в съдебно-техническата експертиза.Съдът насрочи ново заседание за 8 април от 11 часа.

Георги Кулов