Ако счупеното носи щастие, то защо счупеното огледало носи седем години нещастна любов?В счупеното няма нищо хубаво. То означава, че е нарушена целостта на нещо, което преди това си ви е служило добре. Дали ще потрошите чаша или iPhone, усещането е едно и също, и то не е на велико щастие.

И древните хора са го знаели много добре. Те не обичали да чупят неща повече от нас, напротив, много по-внимателни са били. И когато нещо се е счупвало, никак не са били щастливи, понеже днес отивате и си купувате ново, но някога не е било толкова просто.

Това ги принудило да гледат философски на нещастието. С други думи - всяко зло за добро. По този начин малкото нещастие от счупването на предмет замества по-голямото.

Суеверията се основата на идеята, че в света действа компенсаторна сила. Ето затова много хубаво, не е на хубаво. Но стане ли нещо лошо, то най-вероятно намалява процента на лошите неща, които ще последват. Счупването на предмет всъщност има за цел да отвлече вниманието на злите сили, да прекъсне потока на лошия късмет, да го неутрализира. Все едно да се бориш срещу огъня с огън. Ако сравненията и метафорите стават много, дайте ни знак, че се увличаме понякога.

Има серия от ритуали на различни места. Един от най-характерните е чупенето на чаша при еврейския сватбен ритуал.

Мисля, че изяснихме спецификата на строшеното и щастието, което носи. До тук ясно. Обаче защо всичко счупено да е добре, с изключение на огледалото?

Тук са замесени римляните. На тях дължим първите огледала и първите суеверия, свързани с тях. Само нека уточним - суеверието е за седем години лош късмет, не точно нещастна любов. Това последното е подменено за хора, които виждат късмета единствено в любовта. Счупеното огледало си е лош късмет в доста по-широки граници.

Обяснението уж е, че римляните, както и много други култури, са виждали в огледалото отражение на душата. Така че счупи ли се, все едно и тя се счупва. 7-годишният срок е заради вярването им, че на живота са нужни 7 години, за да се възобнови. Тоест 7 години ще си ни жив, ни умрял, ако строшиш огледало.

Само че има и един проблем. Защо произвеждаш огледала, щом са толкова опасни? Изобщо няма да повдигаме въпроса дали майсторите на огледала са имали някога щастлив ден, тъй като те, естествено, най-много чупят.

Вижте каква е работата. Ранните огледала, преди да бъдат страшни предмети за оглеждане на душата, са били просто много скъпи предмети. Не всеки е имал възможност да си позволи огледало, така че като го счупиш, то наистина си е за съжаление. А как да не бъде чупено? Като предупредиш всички, че е супер опасно. Кажи на суеверните, че като ти счупят огледалото, ги чака мизерия и те ще внимават много повече.

Ето как суеверието за огледалото е практическо. Колкото и от девет кладенеца вода да вадим - как душата, пък късчетата, нещастието и седем години, и прочее. Не, всичко опира до опазването на огледалата, чиято цена е била - тука ли си, там стой.

И ето как едното съчинено суеверие всъщност противоречи на другото, съчинено по-рано. И обърква хората до ден днешен.