„Снощи пак сънувах бащината си къща, цяла нощ пътувах, у дома се връщах. Как копнея отново да видя родното си място Богатино. Камъните, земята, черничевото дърво, което е засадено в двора на къщата ни. Да видя портата на дома си и нивите, където съм брала тютюн от ранни зори”, реди 79-годишната Юркюш Йенигюн от Бурса. Възрастната родопчанка заминава в Турция през 1970 година и оттогава до ден-днешен живее там. 

Баба Юркюш не подценява новите технологии. Разговора с нея проведохме с помощта на внучката й Мехтап във„Фейсбук. 

Родена е през далечната 1935 година в ардинското село Богатино и от малка е по тютюневите ниви. На 19 - годишна възраст се омъжва в съседната махала- Юсенджиклер. Родила е четири деца, има осем внуци и един правнук.

За последен път баба Юркюш вижда родния си край през 80-те години на миналия век. Сега отново иска да посети България, но заради това, че е заминала в резултат на изселническата спогодба през 1970 г. среща трудности да вземе двойно гражданство. 
Баба Юркюш е една от хилядите изселнички, които заминават и оставят след себе си роднини, близки, познати. 

„Емигрантският живот не е лек. Където и да отидеш, си чужд. Носталгията по родния край остава завинаги в душата ти”, казва тя. Не спира да носи родния си край в сърцето си, да тъгува за земята, за красивата природа, да чуе дъжда и да види бащината стряха.

Първата изселническа спогодба между България и Турция за изселване е от периода 1950 – 1951 година, когато след продължителни държавни пререкания близо 154 000 турци емигрират от България. Втората вълна е в периода 1968 - 1978 година, когато в Турция се изселват около 130 000 души.

Третата емиграционна вълна бе през 1989 година, като последствие от кампанията за насилствено преименуване на турците у нас. В рамките на три месеца около 360 000 души емигрират в южната ни съседка. До края на 1990 г. в България се завръщат над 150 000 от изселниците.

Гюнер ШЮКРИ