Хората са зарибени от роботите, обяснява журналистът (Самюел Джаксън) в новия римейк на „Робокоп”, а може да се допълни, че същото важи и за киното.
Историята ни препраща към 2028, когато мултинационалният конгломерат OmniCorp и неговият шеф (Майкъл Кийтън) търси начини да продава роботите си – железни американски войници, които обаче са лишени от чувства, дори ако им се наложи да убият дете. Затова и сенаторите не позволяват на машините да се разхождат свободно по улиците, а собствениците на OmniCorp губят милиарди.
Тогава се случва и инцидентът с Алекс Мърфи (Джоел Кинеман) – ченге, тръгнало по следите на корупцията в Детройт и за да бъде спасен животът му, съпругата му (Аби Корниш) решава да го продаде на OmniCorp. От него експертeн екип, оглавен от героя на Гари Олдман, правят „Робокоп“ - получовек, полуробот, който притежава силата на машината, но и емоциите на полицая, който не би убил с лека ръка себеподобен.
Филмът е режисиран от бразилеца Хосе Падиля. Сценарият е базиран на едноименния филм на Едуард Нюмър и Майкъл Майнер от 1987 г. и е дело на тях и Джошуа Зитумер. И ако в първия филм, режисиран от Пол Верховен разстреляният полицай Мърфи раздаваше правосъдие из американските улици, гонейки престъпниците, то в новия проект проблемът засяга в много по-голяма степен етичната страна на въпроса – има ли право човек да се намесва в съдбата на другите и къде е границата.
Може ли човек и изкуствен интелект да живеят съвместно и кой ще надделее е важният аспект, засегнат в продукцията. Киното се занимава с този въпрос, който още Айзък Азимов засяга в литературата в средата на миналия век, когато вече се е появила кибернетиката и започва създаването на компютри и роботи в лабораториите. В произведенията си писателят доразвива теорията за законите на роботиката, като предлага три етични правила за интелигентни машини, в които се казва, че машината не трябва да причинява вреда на човека.
През 2004 г. се появява „Аз, роботът” по Азимов с участието на Уил Смит, където роботите са се превърнали в естествена част от всекидневието на хората. Грижат се за тях, спасяват ги и едновременно са готови да рискуват живота си в името на човечеството.
Още по-интересен процес е какво би се случило, ако машините открият, че имат воля да надхвърлят очакванията на хората, като претърпят еволюция? Какво би се случило, когато един компютър започне да търси истината? Кога симулацията се превръща в душа и кога изкуственият интелект добива съзнание?
Именно с този въпрос ни занимава и Падиля в „Робокоп”. Без да напуска жанрово екшън ритъма, режисьорът оставя ключовите моменти да се случват покрай дискусиите между учените и собствениците на OmniCorp, които изразяват манипулативното отношение на политиците и медиите, които така се оплитат в собствената си игра, използвайки възможностите си, че прекрачват опасно границата на хуманност в името на многото власт, пари и идеята да се нарекат откриватели.
