Едно болно момиче чака трансплантация четири години. Елена Димитрова поддържа живота си с разтвор, който се влива в тялото й чрез система. Когато банката изтече, тя трябва да се смени незабавно, съобщи Нова телевизия.Разтворът, който непрестанно се влива в организма й, се носи в специална раница на гърба.На пръв поглед Елена е едно красиво и здраво момиче. По нищо не личи, че е болна. Който я познава обаче знае, че вече четири години живее без черва и чака трансплатация.„Аз мога да приемам всичко през устата, но това, което приемам, тъй като нямам връзка след стомаха, приключвам с една тръба, която излиза от корема ми. И каквото и да изям, то не може да се резорбира - директно го източвам през тръба", разказва Елена.Не всеки път, когато изтече системата обаче Елена е вкъщи. Често момичето е гонено от заведения и обществени места, докато се опитва да смени системата.Това се случило и наскоро. Жена от заведение на самообслужване гони Елена с думите: „Това не е болница".„Заведението беше абсолютно празно. Тя каза, че било много грозно да правя такива неща в заведението, защото на хората ще им стане грозно. Аз не мога да се почувствам грозна заради това, че съм на венозно хранене", каза Елена.Управителят на заведението Надежда Христова не знаеше за случая, но се извини на Елена от името на персонала. „Заведението е толерантно към всички, които го посещават. Искрено съжалявам и се извинявам на това момиче", заяви тя.„Не искам да им държа сметка. Искам те да се променят просто. Искам да прочетат, да знаят, и след мен който оцелее, да няма такъв проблем", обясни от своя страна Елена.„Случвало ми се е да се запиша на курс по език и да ме викат при директора, за да ми съобщават, че не е хубаво да правя тези неща там. Случвало ми се е да съм на улицата, когато ми свърши банката, и тъй като аз не мога да я оставя празна, аз трябва да я сменя с нова банка, защото иначе се обезводнявам и ще припадна някъде, което става много бързо, ми се е случвало да вляза в магазин и да помоля да си сменя банката вътре и да ми кажат с абсолютно презрение, да ме погледнат и да ми кажат: „Ами не. Ще имаме проблеми с шефовете".
