Задълженията на държавните компании са нараснали с 2,85 млрд. лева или с 46% за периода от края на 2009 година до средата на 2013 година.
Това показват данни на Министерството на финансите за задълженията на държавните предприятия, търговските дружества с над 50% държавно участие и дружествата, които те контролират, с отчетена загуба над 400 хил. лв. или съвкупни задължения от над 20 млн. лв. към 30.06.2013 година.
От данните ясно се вижда, че през 2010 година задълженията са нараснали относително малко на фона на ръста през следващите години – „само” с 385 млн. лева. През 2011 и 2012 година обаче дълговете скачат с по около 1 млрд. лева на година, а за първите 6 месеца на 2013 година се вижда увеличение с над 500 млн. лева.
Това, което е особено притеснително, е, че основната част от увеличението на дълговете на държавните фирми се дължи на краткосрочните задължения. Последните нарастват с около 2,58 млрд. лева за разглеждания период от 3 години и половина (от края на 2009 г. до средата на 2013 г.), а ръстът при дългосрочните задължения е далеч по-скромен - около 275 млн. лева за същия период.
Като цяло, рязкото нарастване на краткосрочните задължения на една компания е притеснително, независимо в кой сектор и чия собственост е тази компания, тъй като това прави нейното цялостно финансово състояние по-рисково предвид краткосрочния хоризонт на задълженията и това, че те стават изискуеми след относително кратък срок (максимум година).
По-сериозният ръст на краткосрочните задължения теоретично може да показва и невъзможност на компаниите да се финансират дългосрочно, тъй като доверието от кредитодателите в тях е ниско. При такива условия и цената на краткосрочния кредит е относително по-висока.
Разбивката на краткосрочните задължения показва, че най-голям ръст на тези задължения се наблюдава при задълженията към предприятия от групата (с около 1,33 млрд. лева за целия период), следвани от задълженията към финансови предприятия – с около 465 млн. лева и задължения към доставчици – с 230 млн. лева. При другите краткосрочни задължения (към персонал, за осигуровки, по аванси) се наблюдава или минимално увеличение в рамките на около 10 млн. лева или дори спад, какъвто е случаят с данъчните задължения.
