Терминът „афлуенца“ (affluenza) е ново опасно заболяване, поразяващо младите, богатите и успешните. Думата афлуенца е производна от двете английски думи за охолство (affluence) и грип/вирусно заболяване (influenza).
Терминът обрисува съчетание от работохолизъм, шопинг мания, социално претоварване, упорит стремеж към скъпи вещи в големи количества и т. н. В общи линии този термин описва консуматорското общество, което води до много несправедливости.
Богатите се мислят за по-специални и богоизбрани, спират да се замислят за своите действия, а от там стават и по-склонни към неморално поведение.
Новият филм на Мартин Скорсезе „Вълкът от Уолстрийт“ разглежда тази болест и последствията от нея много точно.
Психолозите, които изучават влиянието на богатството върху човешкото поведение са установили категорично, че парите могат силно да повлияят на мислите и действията на човек и то по негативен начин. В крайна сметка често заболелите от афлуенца се чувстват неудовлетворени и нещастни от живота си, защото парите, всъщност не им носят щастие.
Ето и шест неща, които трябва да знаете за психологията на парите и богатството.
Няколко изследвания са показали, че богатството може да бъде в противоречие със състоянието на съпричастност. Проучване, публикувано в списание Psychological Science установи, че хората с по-нисък икономически статус са по-състрадателни от по-заможните хора .
Една от възможните причини за това е, че липсата на ресурси, насърчава развитието на емоционалната интелигентност на човек.
2. Богатството може да замъгли морала.
Едно проучване на Университета в Бъркли е установило, че водачите на луксозни автомобили спират на пешеходни пътеки четири пъти по-рядко от водачите на по-евтини автомобили. Първите също така са по-склонни да изпреварват другите шофьори и да се държат по-агресивно и високомерно на пътя като почти никога не дават предимство на другите.
3. Богатството е свързано с пристрастяването.
Редица изследвания са установили, че богатите деца са по-уязвими по отношение на въпроси, свързани със злоупотреба с наркотични вещества, алкохол и др. Една от потенциалните причини за това е, че се чувстват пренебрегнати от родителите си. Богатите хора също по-често излизат извън контрол по отношения на определен тип поведение като склонност към хазартни игри, прекаляване със секса, с храната, шопинга и др. Самите пари могат да се превърнат в зависимост, а стремежът към богатство да стане натрапчиво поведение.
4. Богатите деца са по-проблемни.
Децата, които израстват в богати семейства може на пръв поглед да имат всичко, но то им е поднесено на висока цена. Заможните деца са изложени на висок риск от тревожност, депресия, злоупотреба с вещества, хранителни разстройства, измама и кражба.
5. По-бедните хора възприемат богатите за „лоши“.
Лицата с по-ниски доходи, често са склонни да съдят сурово по-богатите хора, определяйки ги като „въплъщение на злото“. Този наложен стереотип ескалира завистта и недоверието на бедните към богатите. Хората с по-скромни възможности започват да свързват големите печалби с големите социални вреди.
6. Парите не могат да купят щастие (или любов).
Хората искат пари и власт в стремежа си към по-успешен живот, но те забравят, че това, което наистина има значение в живота са щастието и любовта. Обаче няма пряка корелация между доходите и щастието. Според много изследвания богатството не влияе на усещането за благосъстояние. Заможните хора всъщност страдат по-често от депресия, а стремежът към материални придобивки по-често води до нещастие. Материализмът също така вреди и на любовта като води до по-ниска удовлетвореност от връзката като цяло.
