Бисер Николов е роден в Кърджали през 1970 г. Има две висши образования - по икономика и право. 21 години е работил в различни банкови институции в Кърджали. Специалист е по кредитиране на малък и среден бизнес. През 2013 година е втори в листата на БСП за парламентарните избори, представител на гражданската квота. Не членува в нито една партия.
-Защо се съгласихте да станете областен управител на Кърджали? Имахте добра кариера в банковия сектор, а и в момента заплатата ви е по-ниска от тази, която получавахте преди.
- Дълго мислих, защото материята не ми беше позната. Но опитът, натрупан през годините в банковата сфера и от работата ми с органите на властта, ми помогна.
- И как се чувства сега един банкер на мястото на областен управител?
- Не бих казал, че ми е много комфортно. В банковата сфера въпреки цялата бюрокрация има ред, има ясни правила, ясни изисквания и те имат определена логика. Докато в държавната администрация се получава така, че нещата не са подредени чисто логически.
- Намесва се политиката?
- Да.
- Вие сте управител на една от най-тежките области в страната - с етнически смесено население, много религиозни общности, нисък социален статус, сериозни политически сблъсъци. Общият резултат на двете подкрепящи кабинета „Орешарски“ партии - ДПС и БСП, тук е най-висок в страната, а в същото време и двете имат своите претенции. Как успявате да балансирате?
- За този баланс страшно много ми помага предишната ми работа. Там животът ме научи да гледам прагматично на нещата и да търся най-високия резултат от дадена среща независимо от личните пристрастия. Сега, като казвам най-висок резултат, имам предвид да търся най-доброто за хората от областта. Съобразявам се и с партийните интереси, но в крайна сметка правителството е експертно и аз се стремя да работя в полза на държавата, а не на определена партия. И преди всичко, пак повтарям, в полза на хората.
- И все пак как балансирате между претенциите на БСП и на ДПС?
- Аз съм бил на такива срещи и трябва да ви кажа, че двете партии се отнасят толерантно. Всяка от тях има своите интереси и претенции, но когато един проблем се постави на масата и се потърси прагматичният подход, той е разрешим.
- Вече минаха няколко месеца от вашето назначаване. Как бихте степенували проблемите на областта?
- На първо място ще посоча високата безработица. Затова и основните ни усилия са да привлечем наши и чужди инвеститори, като им се даде възможност да развиват бизнес тук, подпомогнати не само от областната администрация, но и от общините. Още в първите ми дни като областен управител се срещнах с ръководствата на всяка от седемте общини и имам уверенията им, че ще работим заедно в тази посока. Целта са работните места.
Късметлия съм, че на мен се падна честта да открия новия граничен пункт с Гърция през прохода Маказа. Наскоро на посещение в Кърджали беше министърът на Източна Македония и Тракия Теодорос Караоглу и той каза, че според разчетите на гръцките власти Маказа се очертава да бъде вторият по важност пункт за двете страни след Кулата. Новият път ще поеме потока от Русия, Украйна, Беларус, Молдова и Румъния, за да се избегне преминаването на товарите през Босфора към Бяло море. Сега те вече имат пряк достъп до пристанищата в Александруполис и Кавала.
- Гърците доволни ли са от това?
- Да. Въпреки тежките преговори около откриването на граничния пункт при Маказа сега те отчитат, че това ще е един плюс не само за България, а за развитието и на Гърция, и на целия Европейски съюз.
- А ние имаме ли готовност? Един голям път носи и големи проблеми.
- Като инфраструктура на граничния пункт имаме готовност да поемем очаквания трафик на хора и стоки. Там има още работа с изграждането на кантари и навеси, но до началото на идващото лято ще сме готови с тях. Сега е много важно да изградим околовръстния път на Кърджали, защото градът не е подготвен да поеме интензивното движение на тежки камиони. Идейният проект за него вече е готов, всеки момент се очаква да бъде приет и работният и се надявам, ако шансът е пак на наша страна, през следващата година строителството да стартира. Но преди всичко трябва да отчетем възможностите, които ни дава този път за привличане на инвестиции и за съживяване на целия район. Защото вече от Кърджали до Бяло море може да се стигне за час, и то по първокласни пътища.
- Говорихме за инвестиции и нови работни места. Това само в сферата на пожеланията ли е, или вече нещо реално се случва?
- Вече реално се случва. На първо място бих посочил възстановяването на цинковото производство, правоприемника на ОЦК. В началото на идната година започва разчистването на площадката, където ще бъдат разположени новите мощности, а в началото на лятото - строителството и на самия завод за цинк. През следващата година стартират отчуждителните процедури и се надявам, че в мандата на това правителство ще започне и изграждането на каскада „Горна Арда“. Сагата около златодобива край Крумовград вече е на финалната права и се надявам строителството там също да започне през следващите месеци. Но трябва да се отбележи, че това е само част от общото развитие на добива на злато в нашия район. „ГОРУБСО-Кърджали“ успя да се запази и да се развие и в момента е единственото в България предприятие, което обработва златосъдържаща руда. В него работят над 600 души, а заплатите им са добри не само за разбиранията в Кърджали, но и съотнесени към заплатите в страната. Сега се експлоатира само един рудник - Чала, но предприятието има концесии за проучване и на други златни и сребърни находища и там, където резултатите са добри, също може да се пристъпи към добив на ценни метали. Добре се развива и машиностроенето, а при автомобилостроенето бележим сериозен напредък - вече се изгражда трети завод край Кърджали, фирма „Теклас-България“ има сериозни инвестиционни намерения, закупила е терени за нови производствени мощности и се очаква в рамките на следващите две-три години да разкрие стотици нови работни места.
- Тютюнът?
- На този етап има отлив. Факт е, че заради ниските изкупни цени и рязкото повишаване на осигурителните вноски от предишното правителство много хора се отказаха от неговото отглеждане. А нашият район се славеше като най-големия производител на ориенталски тютюни в страната.
- Привърженик ли сте на идеята, че държавата трябва да се върне отново в регулацията на този отрасъл, след като резултатите от либерализацията на пазара в този сектор не са особено добри?
- Държавата трябва да поеме своите функции на регулатор. Например с определянето на минимални изкупни цени, за да не може търговските фирми да извиват ръцете на производителите. Доколкото знам, в близката ни история е имало моменти, когато производството и преработката на тютюни са осигурявали 15 процента от целия брутен вътрешен продукт на страната. Този отрасъл е стратегически и не бива да бъде изоставян.
- Сега говорим за икономика, но доскоро Кърджали беше известен повече като район на етнически и религиозни противопоставяния. Как стоят нещата сега?
- Това вече остана на заден план. Хората видяха, че никой няма изгода от тези сблъсъци, които се получаваха на етническа и религиозна основа. Всеки се интересува как да си изкара хляба и проблемите са общи. В крайна сметка и религията се подчинява на някакви икономически реалности. За това смятам, че най-доброто лекарство е икономическото развитие. Ако хората имат поминък и доходи, които да ги карат да се чувстват независими, всички опити за конфронтация ще бъдат безпочвени.
- Да, но тези конфликти може да бъдат привнесени и отвън. Наскоро турският премиер Ердоган посочи Кърджали като част от турското наследство. Усеща ли се тук дългата ръка на Анкара?
- По тези въпроси българската държава има твърда позиция и ще я отстоява. Не е само изказването на Ердоган в Кешан, преди имаше „грешки“ и в една карта в турските учебници, където Кърджали беше включен в територията на Турция. Това може да се приеме и за индикация на нещо, но аз си мисля, че бъдещето не е да се борим за територии. Европейският съюз ни показва това. Аз се надявам, че България ще се превърне в място, където всеки ще може да работи и да има доходи и възможности за развитие. Тогава всички тези неща ще отпаднат.
- Като областен управител занимавали ли сте се с конфликти на религиозна или етническа основа?
- Единственият конфликт беше между две села в община Ардино - Мусево и Паспал. Там има обособен общ гробищен парк със съгласието и на двете села, после едното от тях отказа да даде пари за изграждане на Дом на покойника, другото село пък им забрани да погребват в гробищния парк, но като разговаряхме с кметовете и имамите, намерихме решението. За мен основата на конфликта там беше по-скоро политическа, защото единият кмет е от ГЕРБ, другият от ДПС.
- Сговорчиви ли са имамите?
- Да.
- Вие сте християнин, как ви приемат мюсюлманските духовници?
- Нормално. Не съм имал пречка досега. Аз твърдя, че съм сравнително добре запознат и с християнската, и с мюсюлманската религия, запознат съм с бита и с особеностите на местното население. Например в началото бях изумен, че може да има такъв конфликт като между Мусево и Паспал, защото в Родопите независимо какво е населението селото се събира, решава къде ще е гробищният парк и всички се грижат за него. Но, както се разбра, там нещата са подклаждани по-скоро на политическа основа.
- Вашият род е от една много пъстра етнически община - Кирково, където има и турци, и християни, и много българи мюсюлмани. Как реагирате на опитите отново да се поставят разделителни линии между тях? Имам предвид опитите за създаване на партия ПОМАК.
- Самият факт, че на учредяването са се събрали 37 души, говори сам за себе си. Никой не се вълнува. Хората в региона искат работа. Не искат политика и най-малко да се използва етническата или религиозната им принадлежност за политически игри. За мен това ще бъде поредният провален политически експеримент.
Красимир Ангелов
