Юношеството е възрастта на екстремните увлечения. 13-19-годишните поемат всевъзможни рискове, нарушават табута, готови са на всичко, за да бъдат интересни, различни и най-вече - независими от родителите си. Покрай стремежа си към повече свобода обаче могат да залитнат към опасни крайности, като например да влязат в секта.
Подобни религиозни общества привидно предлагат на тийнейджърите всичко, за което копнеят - мистични преживявания, тайнственост, приобщаване към нова група хора, откъсване от семейството. Особено лесни техни жертви стават момичетата и момчетата, които се намират в травматичен житейски период - развод на родителите, любовна драма, сериозни затруднения в училище. В капана им често попадат и децата на твърде заети майки и бащи, които нямат време да обсъждат с тях екзистенциални въпроси.
Според статистиката най-привлекателни за младите са сектите, изповядващи сатанизъм. Тийнейджърите възприемат дявола като отрицание на установения ред. А най-големият им копнеж е именно да разрушат съществуващата система. И докато някои тайни общества ограничават дейността си до гротескни ритуали, странни молитви и шокиращ външен вид, други представляват реална заплаха за психиката на подрастващите. Те ги увличат в недопустими практики като садизъм, мазохизъм, педофилия, принасяне на жертви.
Какво да направите, за да не попадне детето ви в секта?
Стимулирайте го да мисли критично. Всеки ден отделяйте време, за да си поговорите с него на тема, която то предпочита. Избягвайте скучните въпроси от рода на "Какво яде?" и "Имаш ли нови оценки?". По-добре анализирайте ситуации от новините, неговия или вашия приятелски кръг, може дори рекламни послания и изказвания на политици. Във всяко от тях го насърчавайте да открива добрата и лошата страна, да разсъждава върху вариантите за развитие на ситуацията. Научете го да не приема за чиста монета думите на някои хора само защото ги смята за авторитети.
Не отбягвайте темата за сектите. Колкото повече знае за тях, толкова по-малко тайнствени ще му изглеждат. Съответно ще намалее и вероятността да попадне в някоя от тях.
Учете го да защитава личното си пространство. Ако сектант спре пубера на улицата, той не бива да се чувства задължен да изслушва проповедта му. Още по-малко - да ходи на сбирките му или да го кани у дома. Нека да отговори любезно, че темата не го интересува, и да си продължи по пътя.
Бъдете нащрек с кого общува. Колкото и да се опитват да се различават от останалите, всъщност пуберите търсят модели за подражание и са отлични имитатори. Ако около вашето дете има сектанти, е възможно да го увлекат в своите вярвания.
Щом тийнейджърът сподели, че вече е ходил на сбирките на някоя секта и се страхува да се откъсне от нея, бързо вземете мерки. Законът е на ваша страна. Никой няма право да принуждава непълнолетни да членуват в каквато и да било организация, така че се обърнете за съдействие към компетентните органи.
След напускането на сектата обикновено бившите им последователи преживяват дълбока духовна и психологическа криза. Може да запълните празнотата в душата на детето си, като възможно най-често общувате с него. Ако не успеете, го изпратете на психолог. Добре е и вие да посетите специалиста, защото явно в семейството ви нещо не е наред, щом детето ви е потърсило утеха другаде. Знайте, че първоначално пуберът ще изпитва отвращение и омраза към всичко, свързано с религията. Ако обаче сте вярващи, не е лошо след време да му помогнете да преоткрие вероизповеданието, към което принадлежи семейството ви. Голяма е вероятността там да намери духовните истини, които отчаяно е търсило чрез сектанстството.
