Това как виждаме света, е пряко свързано с нашия интелектуален коефициент (IQ), твърдят психолози от университета на Рочестър в САЩ. Те предложили на шейсет и пет доброволци с коефициент от 80 до 140 да гледат видео, в което се появявали и изчезвали движещи се черни и бели фигури. Необходимо било колкото се може по-бързо да се определи накъде се движи един или друг обект – от ляво на дясно или от дясно на ляво. Фигурите били с три размера – най-малките се групирали в центъра на полезрението, където е най-лесно да се засече движение.
Фигурите се появявали на случаен принцип, тоест доброволците нямали възможност да се подготвят, за да следят съзнателно преместването например на голяма фигура, на средна или малка. Както твърди Дуе Тадин, който ръководел изследването, доброволците оценявали движенията автоматично, безсъзнателно.
И ето какво станало ясно: колкото по-висок е при човека IQ, толкова по-добре той успявал да следи малките обекти на преден план и толкова по-зле реагирал на големите форми, движещи се като фон. С намаляването на IQ картината се променяла в противоположната.
В статия, публикувана в Current Biology, психолозите пишат, че по такъв начин мозъкът с висок IQ си подбира информация, която обикновено преминава покрай другата. Големият обект се забелязва лесно и не е необходимо да се стараем заради него, а по-добре да проследим какво правят „дребосъците”. Може да се каже, че високият IQ предполага внимание към детайлите (макар че не бива да забравяме, че в дадения случай става дума за реално съществуващи „дреболии”, присъстващи в зрителното поле).
Практическата полза от такова детайлно зрение може да се прояви например, когато човек работи на компютър в оживено място или шофира по натоварена улица. В двата случая му е необходимо внимателно да следи какво се случва пред очите му и да не се отвлича по къщи, стени или други хора.
Изследователите отдавна подозират, че високият IQ трябва да помага на мозъка по-добре да филтрира информацията и следователно да влияе на сензорните възприятия. Получените резултати са само потвърждение на това.
Но да отбележим, че невинаги има полза от такова разделение. Ако сте чели баснята на Иван Крилов „Любопитният” със знаменитото „Слона дори не съм го забелязал”, ще ви стане ясно за какво става въпрос.
