Бейхан Мехмед

- Г-н районен мюфтия,Кърджали отбеляза деня „ашуре”.Мюсюлмани и техни приятели

християни бяха отново заедно.Как ще коментирате това?

-Денят „ашуре” има голямо значение в мюсюлманският календар. ”Ашуре” на арабски означава десет.Едно от поверията е,че се отбелязва на десетия ден от първия месец в лунния календар,месец муххарем.Ние чествахме Нова година по Хиджра на 4 ноември и на 13 ноември празнувахме деня „ашуре”.Не винаги ястието „ашуре” се раздава на деня. Това продължава цял месец. Явява се като помощ на приятели и комшии, независимо от етнос и религия.

Всеки човек избира своята религия с убеждение, с четене, с търсене в търсене на отговори на важни въпроси. Всеки вярва, че неговата религия е най-прекрасна. Това правят и християните и мюсюлманите и евреите в България.

В Кърджали ние като мюсюлманско вероизповедание раздаваме три седмици ястието „ашуре”. Първото „ашуре”беше подготвено от джамийското настоятелство в град Кърджали. Второто раздадохме посредством фондация „Роза”,заедно с председателя й, за което им благодаря. Последното се раздаде посредством побратимената община „Осман гаази” от Бурса. В раздаването взеха участие кметът Хасан Азис, енорийският свещеник отец Петър Герена и аз като представител на мюфтийството. Проявата бе финансирана от двете общини-Кърджали и „Осман гаази”,затова и в раздаването се включиха двамата кметове.

„Ашуре” е сладкиш който се раздава на богобоязливите хора, може би на тези които бяха спасени в кораба на Нух/Ной/. Според едно поверие след гибелта на втория праотец Нух в кораба му са останали десет различни плодове,ечемик и други. Първите които хапват от това ястие са спасените хора. Опитвайки от този сладкиш трябва да съзнаваме, че и ние имаме отговорности и ние трябва да бъдем спасени на този кораб.

Третото поверие е , че на деня „ашуре” се случиха уникални събития.Молбата и търсенето на опрощение от първия човек Адем/Адам/ от Господ Бог бе приета. Пратеникът Иса Пейгъмбер/ Исус Христос/ бе роден на тази дата. Праотецът Нух заедно с вярващите бяха спасени на тази дата. Пратеникът Юсуф/Йосиф/,който бе изхвърлен в кладенеца от своите братя , също бе спасен на тази дата. Пратеникът Еюб, който лежа седемнадесет години в леглото си получи крепко здраве на тази дата. Пратеникът Муса/Моисей/бе спасен от фараона.

За съжаление внукът на пророка Мохаммед Хюсеин,заедно с мюсюлманите изживяха страшната сцена Кербала. Внукът на пророка бе убит в тази битка.

Денят „ашуре” е значим,защото на него не се прави разлика между мюсюлмани и християни, между българи и турци. Затова те заедно отбелязват този ден, като хапват от „ашурето”. Всеки с надеждата че ще бъде спасен. Знаете,че една от общите точки между исляма и християнството е вярата в Съдния ден. Всеки хапвайки от ястието има надеждата, че ще бъде в кораба на Нух. Че ще бъде от спасените, които ще попаднат в рая, който е безкраен свят след смъртта.

-Вие с отец Петър давате пример за религиозна толерантност и партньорство. Очаквате ли духовните водачи на национално ниво да почерпят пример?

-Искам да отбележа,че на високо ниво Главно мюфтийство и Светия синод имат добри отношения. Главният мюфтия Мустафа Алиш Хаджъ взе участие в изпращането на покойния патриарх Максим. Той поднесе своите съболезнования на цялата християнска общност. Този пример го видяхме и в Гоце Делчев. Мюфтията поднесе съболезнования по повод кончината на неврокопския митрополит. Виждаме модел на сътрудничество в Монтана, Добрич, Русе. Духовни лидери се срещат, пийват по чаша кафе. За съжаление местната власт липсва там. Докато при нас в Кърджали ние отбелязваме всички официални и религиозни празници заедно с кмета Хасан Азис. Това е за пример за другите градове.

-Как ще коментирате,че Хасан Азис винаги е с духовните водачи и вярващите?

-Една от чертите, които характеризират нашето общество е ,че сме слабо вярващи хора. Вярата е първият поднесен подарък от Господ Бог, тя е дар за спасението на цялото човечество. Първият човек, като баща на цялото човечество бе изпратен като първия пратеник. Религията е по-важна от тази храна, която хапваме на ден три пъти. Ние духовно трябва да се храним.Човекът прилича на един триъгълник: от едната страна е разумът, в другата духа, а в третата тялото. Тяло , дух и разум. Ние храним тялото, разумът пита: защо съм създаден, кой ме създаде, дали след смъртта има живот? Това са въпросите,които се задават от създаването на човечеството до наши дни. Духът търси нещо друго-своя създател. Религията е философия, с която човечеството оформя своето ежедневие.

Господин кмета е ерудирана личност, инициатор, новатор. Той отделя голямо внимание и е на равно разстояние и от църквата и от джамията. Ние като вероизповедания в Кърджали поднасяме нашите благодарности към градоначалника. Той е за пример. Надяваме се и в другите градове същия модел да успее. Това е успешния модел. Виждаме как в развитите страни човешките права и особено религиозните права са на ниво.

-Можем ли да кажем, че мюсюлманите в страната и региона имат правата, на които се надяват и, които заслужават да имат?

-Мюсюлманите в българските земи живеят със своите комшии християни от шест века насам. Имаме големи успехи в демократизацията и утвърждаването на човешките права. В същото време в българското училище не се преподава предметът „религия”. Не говоря само за ислям, но и за християнството.Главно мюфтийство е притеснено, че в училищата не се прави нужното улеснение за преподаването на този предмет. И църквата говори за този проблем. Имаме проблем и със забрадката. В европейските страни жените вече се снимат със забрадки. Лицето говори само по себе си, за личността на самия човек.Ушите не са от значение за идентификацията му.

Притеснява ни случая с джамията в Карлово. Тя бе върната на Главно мюфтийство, но решението на съда се обжалва от общината. Мотивът е ,че Карлово е градът на Васил Левски и той не би желал да има джамия и минаре.Ще припомня,че Васил Левски живееше по време на османското управление,едно справедливо управление и той тогава не бе недоволен от мюсюлманските храмове. Мюсюлманите нямат недоволство от страна на „камбаната”.И християните трябва да приемат изповядващите исляма с техните ценности и човешки права. В Конституцията се упоменава,че основната религия в страната е православието, но едно от традиционните вероизповедания е исляма.

-В световен мащаб има опити на духовни водачи от различни вероизповедания за единодействие в името на мира.Как гледате на това?

-Когато водачите на различните религии седнат и пият по чаша кафе, нито патриархът губи от това, нито мюфтията. Моделът на толерантност в България успява. Ние сядаме на официални празници да пием по чаша кафе. Създаде се сдружение в което членува зам.-главният мюфтия Бирали Бирали, представител на Светия синод и на еврейската общност. Те често се срещат. В сайта на Главно мюфтийство четем за дневния ред, при който работят.

Преди две седмици в районно мюфтийство дойде проф.д-р отец Петър, който е преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Той доведе свои студенти от филиала в Кърджали за да се запознаят с исляма от самия му извор. В българските университети се преподава християнско вероучение. Може да се преподава и ислям от наши специалисти. Това ще бъде по-обективно.

-Смятате ли, че сме достойни потомци на Нух.Какво не ни достига да сме като него?

-В едно поверие пророкът Мохамед казва, че пратениците, които са изпратени на земята от Господ Бог са 124 000. Това означава, че ние често губим смисъла на живота. Че ние често се отделяме от праведните хора. Големият мистик Мевляна казва:Знай приятелю и фараона е вътре в теб и Муса е вътре в теб, но ти убий фараона и накарай Муса да живее. Моля се мюсюлманите да бъдат смирени и да живеят със своите убеждения. Християните стриктно да спазват десетте божи заповеди. Свещените книги са изпратени на човечеството за земното щастие,но и за спасението на хората и задоволството на Господ Бог. От създаването на човечеството има една духовна война-от една страна религията, справедливостта и доброто, а от друга неверието и злото. Да се надяваме доброто винаги да печели.

Въпросите зададе:Георги Кулов