Като черешката на декемврийския театрален афиш още от сега спецовете сочат постановката „Духът на поета”, с който Народния театър”Иван Вазов” гостува в Хасково на 3 декември. Представленията са две – от 18 и 20 часа.

Годината е 1892-ра. Министър-председателят е Стефан Стамболов. Председателят на Народното събрание - Захарий Стоянов. В образите се превъплащават Христо Мутафчиев и Валентин Танев. И Гунчо /Павлин Петрунов/ , който е телохранител на Стамболов.

Няма как този спектакъл да не бъде събитието на театралния сезон, когато освен блестящия актьорски състав, авторът е Стефан Цанев, режисурата е на проф. Маргарита Младенова, сценографията е на Даниела Олег Ляхова, а музиката е написал Асен Аврамов. Резултатът – безспорно попадение в десетката!

София, ужким 1892 г.

Как някогашните борци за свобода се превръщат в диктатори – без да правят преврати, с официалното съгласие на народа и с всички лостове на демокрацията.

Един сън на Стефан Стамболов, в който със Захарий Стоянов трябва да решат какво да правят с внезапно появилият се „поет от корицата на Читанката".

Бившите апостоли и настоящи властници са изправени пред най-тежкия избор.

...Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, боже -

мен в сърцето и в душата...

Христо Ботев

Когато думите са силни, мястото на театъра не е да ги изкрещи, нито да ги аранжира ефектно, а да създаде едно особено пространство, в което словото да отеква – навътре. Да работи не за „тук – сега", а за „там – после".

Да открие и следва едно аскетично вътрешно действие с високо смислово напрежение, което бавно и упорито да разчиства пластове предубеждения, готови представи, лесни квалификации, душевни разрухи и човешки повреди – все отломки от мелачката на властта, от валяка на историята. И ако вече не е късно да се отвори отдолу чистата зона на тишината.

Да замълчим от неведение и срам. Да се пробуди съвестта. Реката да потече към извора.

Маргарита Младенова