Бунт избухна в бежанския лагер в Харманли. Над 200 души седнаха на входа и обявиха стачка срещу всичко и всеки. Някои от протестиращите изглеждаха като губещи разсъдъка си, заради безизходицата. Виещи жени и плачещи деца създаваха невероятна олелия. Мъжете пък бяха готови да се бият срещу всеки, включително и помежду си.

Бежанците са полудели от хронична липса на храна, лекарства, нямат пари. Живеят на студено и не знаят колко ще продължи така. По-малките деца до едно били болни. 2-месечната Аскрие от Афганистан допреди два дни била в ямболската болница „Св. Пантелеймон“ с диагноза остър бронхит. Състоянието й било квалифицирано като „средно тежко“, но въпреки това след медикаментозна стабилизация бебето е изписано и върнато обратно в мизерията в Харманли. Майката го носеше на ръце, увито поне с три одеяла. По думите й в къщите /сградите на казармите/ било по-студено, отколкото навън. Засега.

Това е вторият протест на настанени в бежанският лагер в Харманли. За разлика от първия, този път бежанците протестираха не само срещу българската държава, а и едни срещу други. От седмица в лагера имало 100-200 афганци и продължавали да се увеличават. Двете групи на няколко пъти едва не се сбиха помежду, дори за краткото време, докато там бяха журналистите. „Ние сме с много жени, които изпаднаха в паника при вида на сирийците. Те ни нападнаха и твърдяха, че лагерът принадлежи на тях“, категорична бе 24-годишната Малали от Афганистан. На сънародниците й казали, че сирийците ще бъдат извеждани от лагера, за да получават статут, а афганците ще бъдат екстрадирани. „Истина е, че храната която идва, е за сирийците. И само тях извеждат от лагера. Ние стоим тук, докога?“ нареждаше майката на три деца.

Сирийците отказаха да има проблеми между двете общности. Можело само децата и младите да се са посбивали малко, но нищо сериозно. Те обаче твърдяха, че са обект на полицейско насилие. Това бе един от малкото пунктове, по който афганците бяха съгласни с тях. И двете страни твърдяха, че разполагали с видеоклипове, на които униформените ги бият. После се оказа, че клиповете мистериозно изчезнали - според едни полицаите им иззели телефоните и ги изтрили. Нямаше обаче бежанец без телефон. Според други част от записите били дадени на адвокат, който ги отнесъл в София.

На няколко запазени снимки се вижда как охраната извежда мъж със заключени с белезници ръце. Самите бежанци обаче поясниха, че станало „нещо“ между тях, а ченгетата са се намесили да успокоят страстите.

Иначе отчаянието на хората си беше съвсем истинско. По първоначална информация протестиращите обявявали гладна стачка. „Ние и без това сме в постоянна гладна стачка, защото храната не достига“, с ирония коментира 24-годишната сирийка Джазиа Саидайдани. Тя бе категорична, че това е отговорност на държавата ни - да им осигури храна, човешки условия за живот и лекарства. „Иначе що за правителство имате“, попита тя. Ако пък не може, българското правителство да ги пусне, а бежанците ще си намерят храна и лекарства сами. Но ги държат затворени.

Между другото този път вратите на Лагера наистина бяха затворени, за пръв път от пускането му в експлоатация преди месец.

Някои бежанци бяха толкова отчаяни, че умоляваха ръководството на лагера да ги пусне да си вървят. Не щели ни статут, ни гостоприемство - щели да се върнат обратно в Турция. На въпроса защо в такъв случай е дошъл изобщо в България, 60-годишният Мохамед красноречиво почука главата си и каза: “Бях много глупав“.

Г.Христов

В лагера има майки с бебета, които живеят в лоши битови условия

Афганистанци и сирийци бяха обединени само като се оплакваха от полицейско насилие. Такова не бе доказано