Да бъде въведен регламентиран стандарт за изучаването на турския език в училище, което означава да са налице нормативни, организационни, материални и финансови предпоставки за решаването на този проблем. Около тази позиция се обединиха изказващи се в Кърджали по време на срещата на местните власти и пристигналите представители на ЕК срещу расизма и нетолерантността, и на Консултативния комитет на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, предаде кореспондентът на БГНЕС.
„От 114 000 до неотдавна, сега броят на желаещите деца да се обучават на родния си език е спаднал до 6 000, значи нещо в системата е сбъркано. Не се издават подходящи учебници, от години във филиала на Пловдивския университет в Кърджали няма прием на кандидати за преподаватели по турски език. Ако ЕС разполага с фондове за финансиране на подходящи проекти, ние можем да спечелим”, заяви зам.-кметът по образованието и културата в община Ардино Неджми Ходжов. Той каза това в отговор на въпроса на пратеника на антирасистката европейска комисия Далибор Джилек, който поиска да се осведоми за позицията на местните власти за изучаването на майчиния език като СИП, а не като ЗИП. Джилек прояви интерес и към наредба №2 на МОН, с която се забранява на децата от малцинствата да общуват помежду си на майчин език в рамките на училището. „При условие, че се въвежда целодневно обучение на учениците, трябва да им се предостави и шанса да учат и общуват на майчин език. Колкото до забраната за говоренето, турският език беше напълно забранен през „възродителния процес”. Сега сме 21 век, хайде да не ни провокирате”, контрира Ходжов.
Ако обучението по майчин език се регламентира като задължителен предмет за децата от етноса, това няма да пречи на образователната система, подкрепи го общинският омбудсман на Кърджали Хакиф Емин. Той заяви, че когато се заговори за изучаването на българския език в Западните покрайнини или в Молдова, всички са удовлетворени, но продума ли се за правото на етническите турци да се ограмотяват и на родния им език, настават брожения. Омбудсманът разкри, че в офиса му е постъпила жалба срещу директора на елитна гимназия за натиск спрямо ученици, посещаващи репетициите и участници в концертите на ансамбъла за турски песни и танци. „Нарушени са балансите в българското общество. У нас се утвърждават националистически партии и практики, от които няма защита”, коментира още Хакиф Емин.
Анастасия Спилиаполу от комитета на Рамковата конвенция за малцинствата поиска информация за това какви усилия се полагат, за да бъдат малцинствата представени в системата на МВР и в съдебната власт. Тя зададе и въпрос за пункта при входа на Кърджали като допусна, че той е с ролята едва ли не на граничен КПП. Главен сержант Айнур Реджеб първо заяви, че и в полицията, и в съдебната система работят хора от турския етнос с подходящото образование. Въпросният пункт е заради забраната по главния път да преминават автомобили над 15 тона заради спецификите и наклона на трасето, в недалечното минало имаше инциденти с фатален край, поясни униформеният.
Въпросът на Далибор Джилек за функциите на Областния съвет за етническите и демографските проблеми, и за това как малцинствата са представени в него не получи отговор. Стана ясно, че в този съвет са записани като участници зам.-кметовете по образованието и културата от 7-те общини и представители на различни институции. При изработването на областната стратегия за интеграцията на малцинствата е участвал представител на ромската общност от кв. „Боровец”, който впоследствие се отказал от работа в съвета, бе обяснено на европейския експерт. Жителите на този квартал обаче се самоопределят като етнически турци и едва около 300 души – като представители на ромския клан Далета, което очевидно не е известно на чиновниците в администрацията.
Пратениците на двете европейски институции се заинтересуваха и от наличието и финансирането на театри, библиотеки и издателства на малцинствата в Кърджалийска област. В кулоарите на срещата зам.-кметове коментираха, че съзнателно са спестили на гостите закриването на турския театър от предишния министър на културата Вежди Рашидов, макар театърът да носеше името на известната му майка Кадрие Лятифова.
Европейските експерти са в България на оценъчна визита и за беседите си в административните центрове са избрали Кърджали. Данни за докладите си те продължават да събират и утре до 15 ноември в София. На срещите им в Кърджали не трябваше да бъдат допускани журналисти.
