Село Скалище е на десетина километра от Кърджали. В него почти всеки втори човек твърди, че се е срещал с призраци. Изненадващото е, че разказите на местните селяни съвпадат по странен начин с откритията на археолози. Досега никой не се е осмелил да обясни какво се случва в селото, но историята е повече от любопитна.

„Беше 1971 година. Работех като овчар в ТКЗС-то - разказва 60 годишният Ариф Шариф. Към 11 вечерта прибрах овцете от паша и щях да си тръгвам. Изведнъж се чу една музика. Зурни, тъпани, кавали свирят. Гледам, откъм Шайтан кая (Дяволската скала) към селото вървят много хора. Като наближиха, разбрах, че е сватба. Водят булката на кон. Свирят, играят, много хора бяха. Аз седнах между яслите с ярма и ги гледам. Имаше луна, беше светло. Подминаха край мен, продължиха към селото, но като стигнаха до първите къщи, изведнъж всички изчезнаха.Прибрах се, а майка ми ме пита защо толкова съм закъснял. Разказах й , че съм видял сватба да идва към селото, а тя ми вика: „Добре, че не си се уплашил, и други хора са я виждали.“

Дяволската сватба

Ариф Шариф не е единственият от село Скалище, който е виждал призрачната сватба. Разказите на очевидците удивително си приличат. Процесията тръгва малко преди полунощ от местността Шайтан кая, от руините на стара воденица. Местите хора твърдят, че мястото е прокълнато и там често се навъртат духове. Те или приемали образите на хора, облечени в странни дрехи, или пък на големи черни котки. Плашели селяните, но не им правели зло.

„През 1959 година в селото прекарали ток. Баща ми отишъл на пазара в Кърджали да купи кабели, контакти и крушки - продължава разказа си Ариф Шариф. - Закъснял и вече се стъмвало. Точно на Шайтан кая изведнъж се появили двама души. Тръгнали след него. Той забързвал, и те забързвали. Той поспирал, и те спирали - седят и го гледат. Като стигнал до селото, изчезнали. Там имало синор, сякаш не искали да го прескачат. Баща ми се прибрал много уплашен. Разказал само на майка ми какво се е случило“, спомня си Ариф Шариф.

Историята за странните духове и призрачната сватба може да се чуят във всяка къща в селото. Случващото се в Скалище може да се приеме и като местно суеверие, но откритията на археолозите поднасят истинска изненада. Под повърхността на „прокълнатото място“ се крие средновековно село.

„Районът край Скалище е проучван от колегата Иван Балкански - разказва Даниела Коджаманова, уредник в Историческия музей. - Точно срещу останките от воденица, на левия бряг на реката, е локализирано средновековно селище. Направени са разкопки на църква от XII-XIV век и некропол около нея. Селото е свързано с близката крепост Мнеакос. Това е най-голямата средновековна крепост в Родопите. От византийските източници знаем, че в нея е бил разположен основният гарнизон на областта Ахридос. Край Скалище селището е локализирано, има следи от сгради, има много средновековна керамика.

То е изживяло своя разцвет след началото на XIII век, когато е основана средновековната тема (област) Ахридос като самостоятелна административна единица“, разказва Даниела Коджаманова.

Останките от селото в момента не личат, зидовете на църквата са скрити от къпини, а хората от Скалище не са и чували за археологическите разкопки на Шайтан кая. Но продължават да разказват, че там и сега се появяват странни призраци.

Жената с кървавия меч

„Било към 4 часа сутринта. Баба ми Джамиле отишла до чешмата да напълни вода. Тя е от долната махала, до Шайтан кая - спомня си Шазие Реджебова. - На чешмата баба видяла млада жена. Косата й била руса и стигала чак до земята. Пояла бял кон. Тази жена била като светица, воювала за справедливост - обяснява Шазие, като се затруднява да намери точните думи на български. - Тази жена държала меч и от меча капела кръв. Връщала се от война. Баба много се уплашила, но напразно - жената нищо не й направила. Повела коня и се скрила в един гроб. Ето, на това място“, показва Шазие.

На мястото има стара черница. До нея личат останките на чешма, а на четири-пет метра от нея е имало тюрбе (гробница). Това било малка могила, оградена с каменен зид и с облицован с камъни гроб на върха. Там според легендата е погребана девойката с белия кон. Много от Скалище твърдят, че са виждали духът й да броди около могилата или пък да препуска с коня към Шайтан кая. Описанията на очевидците са като от един човек - всички говорят за бял кон, дълга руса коса и меч, от който капе кръв. В Скалище почитат призрака на жената и доскоро дори е имало старец, който се грижел гробът й да не бъде оскверняван. Сега могилата едва се различава, камъните от зида й са разхвърляни наоколо. Хората все пак гледат да заобикалят гроба. Милен Камарев, археолог от музея в Кърджали, бил на оглед и смята, че всъщност това е тракийска надгробна могила.
Милен Камарев е откриивателят на една от най-големите загадки на Скалище.

Гробището на прокълнатите

„Годината е 2007-а. Точно срещу призрачната воденица шосето за селото прави завой. На това място станаха пет-шест катастрофи, колите направо излитаха от пътя. Нямаше убити, но хората и без това се плашат от това място, а с тези катастрофи стана нетърпимо“, разказва кметът на селото Апти Халил. Той намерил малко пари и решил да разшири шосето. Багерът започнал да копае. Само след няколко минути от земята се показали човешки кости и черепи. Багеристът избягал уплашен, а кметът веднага позвънил в полицията. После се разбрало, че това е средновековно гробище, едно от най-странните, намирани в Родопите.

„Проучихме над 20 гроба. Имаше ритуали срещу вампирясване - някои от скелетите бяха приковани с гвоздеи към земята. Други от мъртъвците бяха разчленени. На един бяха отрязани стъпалата. Друг беше с отделена глава, а тя - положена в гроба и обградена с камъни. Имаше момиче на около 20 години. Ръцете и краката й бяха вързани с въже, тялото - захвърлено в гроба и затрупано с камъни. Най-интересното е, че този некропол е отделен от гробището на средновековното селище. То се намира точно отсреща, на левия бряг на реката, а този е направен така, сякаш мъртъвците не трябваше да имат връзка с другите. Част от погребаните имаха вродени аномалии. През Средновековието на такива хора са се приписвали магически сили“, разказва Милен Камарев. Той е успял да проучи само част от странното гробище, а то се губи точно в местността, откъдето тръгват призраците на Скалище. 

Омагьосаният кръг

Хората не се страхуват от духовете. Около селото има граница. Тя пази живите и никой от мъртвите не може да я премине, обясняват в Скалище. Археолозите пак  потвърждават: има практика още от Древен Рим, когато се основава село или град, около него да се изоре бразда. Тя защитава хората от селището и тази традиция е свързана с магическите сили на кръга. Съществуват описания, че дори и през XIX век в Източните Родопи е имало обичай при епидемия от чума да се запрягат волове и с плуг да се изоре бразда около селото, за да не може болестта да влезе в него, разказва археологът Даниела Коджаманова.