Реставраторът Петър Димитров: Трябват 30 години, за да засвири един Блютнер

Маестро Димитров, вие разгледахте остатъците от натрошения роял „ Блютнер“ в Димитровград, каква ще е съдбата на инструмента според вас?

За съжаление няма я душата на рояла. Там, откъдето излиза чарът му. Няма го това, което превръща един инструмент в скъп или евтин - резонаторът, него го няма. Той лежи под струните. Много интересен детайл е. Чрез това съоръжение, което в нашите среди наричаме „магаренцето“, излизат звуците от вибрациите на струните. Вероятно той е отишъл някъде за подпалки, защото на пръв поглед изглежда като една непотребна дъска. Но от друга страна, според технологията, не от всяко дърво може да стане роял. Най-подходящите за направата му са обикновено смърчовете. Но от над 10 000 дървета, можете да намерите едно, което да е подходящо. И много трудно се намират такива. Нормално дънерът на смърча нараства с около сантиметър на 2-3 години. За да се направи роял, дънерът трябва да е с 5 до 7 концентрични кръга. Сиреч дървото трябва да е расло при неблагоприятните условия, три пъти по-бавно. Това и прави тези инструменти много скъпи.

В завода „Блютнер“, където преди няколко години имах щастието да бъда за 4 дни, материалът за роялите е вкаран в складовете поне 20 години преди да започне работата с тях. Преди това чамовите трупи стоят 10 години навън, за да съхнат. После влизат в помещения, за да продължат да съхнат още 2 години, но не в сушилни, а при естествени условия, на закрито. Чак тогава се изработват резонаторите.

Металната лира на роялите, която е от чугун, например след изливането и изваждането от калъпите, престоява в двора на фабриките 2 години и половина, за да я вали дъжд. След това й трябва още 1 година престой под навес, за да „отпусне напрежението“. Като любопитен факт обаче ще кажа, че разхождайки се в „Първи цех" в завода“ Блютнер“, където са основните машини, на няколко от тях забелязах надпис „Произведено в България“.

 

 Това означава ли, че евентуална реставрация е много скъпа?

Специално на инструмента в Димитровград би била от порядъка на около 50 000 лв. Аз съм реалист и според мен не е разумно да се инвестират кампанийно толкова много пари. Лично аз предпочитам един такъв финансов ресурс, необходим за реставрирането на този роял, да се насочи към реставрацията на други инструменти. Дори колеги -музиканти предложиха да направим кампания и да съберем средствата за реставрацията на „Блютнер“-а в Димитровград. Според мен с тези пари могат да бъдат спасени 60 други инструмента.

 

Тоест димитровградският „Блютнер“ ще стане нещо като донор. Знаете ли за други инструменти, на които да бъдат „присадени“ частите му?

Да. Има много в България, купени са още по соцвреме. Откривал съм скъп „Блютнер“ в порутено читалище на село, който струва стотици пъти повече от самата сграда.

Какви суми са плащани тогава за тях?

Няма как да изчисляваме сега инфлационни индекси, но реалната цена на раздробения роял в Димитровград в момента е около 100 000 лв. Другият роял на марката, на който преди седмица свири Виктор Чучков, и който е брилянтно запазен, е още по-скъп. Неговата актуална цена е около 170 000 лв.

Значи сега ако община Димитровград трябва да си купи такъв роял, трябва да плати на фабриката „Блютнер“ 170 000 евро. Но нали се сещате, че която и да е наша институция, независимо дали е общинска, държавна или частна, ако плати тези пари, то инструментът вероятно ще бъде поставен под стъклен похлупак и никой няма да смее да се приближи до него.

Но понеже този, поруганият, е купен от бащите ни и никой не знае с каква стойност е, ей така някой си е позволил да го разруши.

Понеже ми стана мъчно за съдбата на този инструмент, се поинтересувах от произхода му. Да си призная, дойдох в Димитровград с настроение, че тук се случват вандализми, но останах приятно изненадат и очарован първо от това, което видях в града, и второ от прекрасното отношение към всички останали ценни инструменти, които се съхраняват тук.

Нещо, което не се случва в повечето градове на България, където има подобни инструменти. Когато обикалям, обикновено намирам рояли в състоянието, в което е бил и разфасованият. Първо обикновено се чупят краката им, както е било и в случая. По остатъците от рояла съдя, че иначе като инструмент е бил в доста добро състояние и е трябвало съвсем малка инвестиция, за да се поправи.

Но дори и в това си състояние, ако беше изваден на търг, инструментът със сигурност е щял да хване цена от 8-9 000 лв. Нареждането на бъде разглобен, мога да сравня с идеята да си изхвърлиш колата, защото си спукал гума.

По-скоро този случай трябва да е като червена лампа и да изведе по-големия проблем на преден план, а той е - всички подобни инструменти в държавата да се локализират и да се инвентаризират в общ списък.

 

Кой трябва да направи тази инвентаризация ?

При всички положения това трябва да е държавен ангажимент. Въпросът е там, че аз например съм водил разговори за това поне с 4 министерства на културата. Всички казват: Да, чудесна идея! Дори се разпореждат това да се случи. И в крайна сметка не става нищо.

  

А като като красива вещ в крайна сметка готов ли сте да „съберете“ „Блютнера“?

Винаги може, но се сещам за паметника на петела без глава, който е в едно селище в Америка. Паметникът е вдигнат в чест на една случка: някакъв тръгнал да си обезглавява петела, но птицата оживяла и дори живяла без глава цели две години. Затова го увековечили. Това би се получило и тук - роял без резонатор, инструмент без душа!

В такъв смисъл роялът в Димитровград паметник на какво би бил?

Хората масово се втурнаха да коментират, че това е простотия. Аз обикалям Европа непрекъснато. Простотия има навсякъде. Проблемът не е в това, че в една държава има прости хора. Истинският проблем е, че хората, които управляват държавата, се грижат само за собствения си интерес.

---------------------------------------------------------

 

Първият въздушен концерт в света е на роял „ Блютнер“

Марката Blüthner основава Юлиус Блютнер. Той е млад предприемач и ситуира фирмата си в Лайпциг Германия 1853 година с думите: Ще направя нов вид големи пиана и рояли от немския и английския дизайн и след това ще ги продам!

Първият роял с марката е произведен една година по-късно. През 1856 год. Блютнер патентова механиката на роялите си.

През 1872 г.е революционното поставяне на  четвърта струна - Аликвота. Тя започва да звучи не от натискане на клавиш, а в резонанс на звука на останалите три струни до нея.

Огромен фурор „Блютнер“ прави през 1935 год., когато конструира изключително олекотен алуминиев роял за дирижабъла "Хинденбург". Роялът участва в първия въздушен концерт. Изпълнението е предавано чрез радиостанция в целия свят.

В 1943 г. фабриката“ Блютнер” е напълно разрушена при бомбардировките. Едва след войната производството е възстановено.

Днес компанията водят внуците на основателя Кнут и Кристиан.

 

 

 

 

 

 

 

Източник: Haskovo.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини