Кметът на Харманли Михаил Лисков поиска управниците на общините, на чиито територии има бежански центрове, да могат заедно с областният управител да обявяват извънредна ситуация. По думите му на практика в България няма закон за управление на кризите. „Преди две седмици аз се сблъсках като кмет с действителността около бежанците. Потърсих как на законово основание да разходвам бюджетни средства за решаване на проблемите им, защото идват сметки за чистота, за здравеопазване, за благоустрояване вътре в лагера, за които аз трябва да отделя ресурс. Видях обаче, че законът при бедствия и аварии не действа. Законът за управление на кризи пък е отменен през 2009 година“, обясни Лисков.
Презумпцията му е, че ако има реално действащо законодателство за направените разходи, общините ще могат да кандидатстват пред различни институции, като Междуведомствената комисия например, за възстановяването им. „За да мога да искам такива средства, трябва да обявя бедствено положение, а в момента кризата с бежанците не мога да я обявя като бедствено положение, защото не отговаря на критериите по Закона за бедствията и авариите. Не искам да сложа акцента толкова на парите, а върху това, че всичко трябва да е законно“, подчерта Лисков.
Кметът на Харманли постави проблема по време на дискусия с участието на Георги Първанов, Румен Петков, бивши и настоящи депутати, експерти и представители на различни етнически общности у нас.
По време на дискусията Георги Първанов призова президента Росен Плевнелиев да свика консултативния съвет за национална сигурност за създаването на план за действие относно кризата с бежанците
Според бившия държавен глава българските институции нямат единна позиция за действие в момента по проблема, което означава “бягство от ангажимент“. Първанов изказа недоумение и за липсата на дебат в парламента по въпроса с бежанците.
По време на дискусията беше излъчено и видеообръщение от евродепутата Ивайло Калфин. Според него България трябва да настоява пред Евросъюза освен за финансова помощ и за издаване на „хуманитарни“ визи, които да се дават на бежанците, получили статут за пътуване в Еврозоната.
На дискусията присъства и генерал Красимир Петров. Експертът съобщи, че европейската агенция за координиране на действията и управление на граничните служби по европейските граници Фронтекс вече е изпратила 50 гранични полицаи от Западна Европа в помощ на българските граничари по браздата с Турция. Проблемът бил обаче, че униформените западняци говорели предимно английски език и при залавяне на бежанци, които предимно са от африканските и арабските държави, комуникацията ставала трудна и почти невъзможна. Затова генерал Петров подчерта, че България трябва да настоява пред Фронтекс за съдействие в организирането на съвместни евро-българо-турски гранични екипи.
По данни на сирийския журналист Нидал Хлайф 70% от инфраструктурата в Сирия е разрушена, 850 000 са срутените домове. По данни на ООН жертвите във войната до средата на месец октомври вече са 115 000 като 10% от тях са деца, което прави 11 000 от всички загинали. 11 на сто е процентът на жените, убити във войната. Бежанците от Сирия във всички държави до момента наброяват 2 милиона души, а очакванията са те да станат 3 милиона. Това означава, че всеки ден 6000 сирийци бягат от държавата си и се заселват в други страни.
От палестинската общност у нас пък настояха бежанците да получават право да работят още с молбата си за статут.
Haskovo.net
