В последните дни преди свещения за мюсюлманите религиозен празник Курбан байрам на пазара за жертвени животни в Кърджали предлагането е голямо, но купувачи няма, предаде кореспондентът на БГНЕС. Животновъди от цялата Кърджалийска област докарват с ремаркета стотици овце, кози, крави и телета, и се ядосват, че напразно висят по цял ден. Забраната за движението на дребните преживни животни и излагането им по тържищата заради пламналата шарка явно не достигнала до тях. Запитани дали знаят за това ограничение, те вдигат рамене и се хвърлят в коментари за нулевите продажби преди празника. На 15 октомври т.г. имамите ще възвестят настъпването на Курбан байрама и като се върнат от джамиите, мъжете ще трябва да се заемат с жертвоприношенията. Според търговците това ще се случи в много по-малко семейства този път, за разлика от предишни години. Овцете държат цена от 200-250 лева , виторог коч обаче се предлага за 600 лева, кравите – за около 1 000 лева. Миналата и предходната години слабото търсене принуди продавачите да свалят цените, тогава животните се търгуваха с по 100 лева по-евтино.
„Беднотията не позволява на хората да отделят пари за курбанското хайванче, това никога не е било. От година на година става все по-трудно и за купувачите, и за нас. Те нямат пари, но и ние се чудим как да изхранваме добитъка. В предишни години от 100 овце съм връщал в кошарите не повече от 10-20, сега всичките май ще ги върна”, обяснява разочарован фермер. Друг допълва, че тази година мюсюлманите купуват не живи животни за курбана, а по 3-4 килограмамесо от месарниците, колкото да сготвят традиционната капама с ориз. Възрастният мъж обяснява, че курбанското месо трябва да се раздели на 3 части и едната задължително се раздава на съседи, на по-бедни. Това сега не е курбан, това е мъка, политиците ни ограбиха, но и тях ги няма на пазара, техните празници са други, гневи се дядото. „Безпаричие, децата са на гурбет в чужбина, какъв празник е това за двама самотни старци. Ще купим 2-3 килограмамесо от магазина, колкото да отбележим байрама. Няма как от мизерната пенсия да отделим пари за цяло животно”, обобщават ситуацията възрастни из пазара и подминават отрупаните сергии.
Според исляма курбанът е задължение за богатите. Духовниците обаче обясняват, че всеки би трябвало да заколи курбан, стига това да не се отрази сериозно върху неговото препитание. Ако човек, след като заколи курбан, няма да има възможност да си купува основните стоки за препитание, то тогава това задължение за него отпада.
Жертвоприношението е в памет на пророка Ибрахим, който бил подложен на жестоко изпитание от страна на Аллах, уточнява мюфтията на Кърджали Бейхан Мехмед. „Докато в месеца Рамазан вярващият мюсюлманин говее, дава милостиня и се кланя, накрая Аллах го дарява с този празник. А при Курбан байрама историята е интересна – пратеникът Ибрахим дълги години е нямал дете. Той вдигнал ръце и се помолил: „О, Аллах, ако ме дариш със син, аз след време ще го направя жертвоприношение в твоето име”. Аллах го дарил с дете, но Ибрахим забравил за обещанието си. И след време, вследствие на сънищата, които го спохождали, той решил да принесе в жертва своя син”, разказва духовникът. Нещастният, но безкрайно предан на Всевишния баща тъкмо понечил да изпълни повелята, когато от небето му бил пратен тлъст и красив като ангел коч. Милостта на Аллах възвестила, че виторогото добиче иде да отмени детето и че всъщност кочът ще бъде курбан. Тази притча си припомнят мюсюлманите винаги в първия ден на Байрама.
Мюфтията подчертава, че курбанът /жертвоприношението/ символизира смирението на вярващия човек, неговата отдаденост към Бога. В една турска поговорка се казва, че с времето се купуват диаманти, но с диаманти не може да се купи време, затова този курбан се прави в определено време – в 10-ия ден от месец Зилхиджа, обяснява той. Ден преди това събитие хаджиите се качват в местността Арафат край Мека – там, където първият пратеник Адем /Адам/ и неговата жена Хавва /Ева/ са опростени от Създателя. Там всички вярващи хаджии получават опрощението. Според мюсюлманския духовник причината да се отбелязва Курбан байрам са именно хаджиите. „Първо, като даваме курбан, спасяваме синовете си, второ, трябва да се знае, че нито месото, нито кръвта достигат до Аллах, а единствено нашето смирение. След празничната молитва вярващите целуват ръка на по-възрастните и искат прошка от тях. Защото пратеникът Мохамед е казал, че човек е създаден така, че да греши. А най-добрият грешник е този, който търси опрощение от Аллах. И, разбира се, ако си сгрешил пред хората, редно е да търсиш прошка от тях”, казва мюфтията Бейхан Мехмед. Той допълва, че жертвоприношенията могат да се правят в първите три дни на празника, който заздравява отношенията между приятелите и съседите, но и между хората от различните вери. „На Рамазан байрама ние раздаваме на комшиите си баклава, на Курбан байрама – парче месо. Християните на техните празници ни подават сладки, козунаци, яйца, така ние взаимно се поздравяваме и това укрепва връзките между нас, хората в България”, убеден е духовният водач на мюсюлманите в Кърджали.
Жертвеното животно се дели на три части. С едната се готвят традиционните ястия – печено с ориз, манджа със зеле или каквото домакинята прецени. Друга част непременно се раздава на съседи и приятели. Третата остава за дома. Вечерта при възрастните родители се събират всички синове, дъщери, зетьове, снахи и внуци. Те целуват ръка на по-старите си роднини и им искат прошка за сторени грешки. Трапезата е обилна, с поне 7 вида ястия и непременно завършва с многолистната баклава с орехи и студен айран.
