Представители на бизнеса в Кърджали, сблъскали се с тежките процедури и бумащината при кандидатстването по европейски проекти, настояха за редица промени и облекчения, предаде кореспондентът на БГНЕС в областния град. Това стана днес следобед по време на кръгла маса, организирана от областния информационен център. Резултати от проучването в рамките на кампанията „Научени уроци” представи директорът на центъра Дора Христова. Тя посочи, че опитът към изследването да бъдат привлечени 106 бизнесмени е ударил на камък, тъй като само 57 от получилите анкети са ги попълнили.
От анализа става ясно, че по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” са кандидатствали с проекти и са работили по тях 46 души, по „Административен капацитет” – 9, по „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”и по „Регионално развитие” - по 6. Едва трима са работили по оперативна програма „Околна среда”.
Като най-често срещани трудности анкетираните са посочили трудностите при отчитането на проектите – едни и същи документи трябвало да се представят по няколко пъти, както и прекомерния контрол от всевъзможните институции. Проблемите при избора на изпълнител по Закона за обществените поръчки, липсата на оборотни средства за изпълнението на проектните дейности, огромните количества документи за преснимане, лошата комуникация с администрацията, трудностите при съгласуването с партньорите, това са също препъни-камъните пред амбициозния бизнес.
Участниците в дискусията настояха държавата да създаде гаранционен фонд за финансиране на проектите и да улесни комуникацията с партньорите по определени проекти, когато те са от чужбина. „Средната успеваемост в ЕС по изпълнение на европроектите е 55%, Кърджали достигна 40%. Най-опасният елемент са жалбите по Закона за обществените поръчки, които спират реализацията на проектите, а там има задължителни срокове”, посочи кметът на Кърджали Хасан Азис.
Председателят на регионалната структура на КРИБ Фахри Идриз подчерта, че конкурентната среда е изместена от бързите и несигурни действия на фирмите. Най-големият проблем са авансовите плащания, когато не са осигурени средства от съответната оперативна програма, затова авансите трябва да се увеличат до 70% и да има банкова гаранция за тях, предложи той. Идриз призна, че без консултантски услуги и посредничества справянето с проектите е недостъпно за бизнесмените. Той настоя и кандидатстването за финансиране по европейските програми да става по електронен път, вместо да се разнасят дебели папки с документи на хартия.
Без публично-частни партньорства няма как бизнесът да предложи качествени услуги, така Фахри Идриз опонира на тезата на Румен Генов от неправителствената организация АРИРИ, според който частният интерес трябва да бъде на последно място. Ако не е ясна границата между публичния и частния интерес, не може да се реализират ефективни проекти, затова частният интерес трябва да е последният бенефициент, каза Генов.
Според него основна грешка е, че се говори „само за усвояването на европейските пари за магистрали, метро и т.н., а ги няма хората”. Това не е кохезионна политика, а системна грешка, подчерта Румен Генов.
