Нападнатият лесничей от Димитровград. Той се страхува дори да покаже лицето си |
България е в процес на свободно разпадане на държавата. Всеки ден ни заливат събития, което са поредно доказателство, че всичко в страната ни е обърнато с главата надолу.
Миналата седмица лесничей от Димитровград бе нападнат от ром бракониер, който посегна да го съсече с трион. Щастливо стечение на обстоятелствата предотврати фатален изход.
Абсурдът: след инцидента този, който се страхува, е лесничеят. Ромът заплашил да го съди, защото стрелял със стоп патрон (във въздуха, впрочем). Що за държава е тази, в която представителят на властта се страхува вместо бандита?
Тази, в която правилата са обърнати с главата надолу.
Вече не ни е проблем единствено безнаказаността. Проблемът вече е страхът на невинните от наказанието, от което би трябвало да се страхуват виновните.
Защото доведохме до абсурд универсалното правило, че всеки е невинен до доказване на вината му. Въведохме BG аксиомата, че има (някои) невинни дори след доказване на вината им.
В Европа осъдиха Хохегер. Тук участниците в същата афера са (разбира се) невинни.
В Европа още преди години осъдиха съратниците на Марио Николов (аферата Сапард). Тук са невинни.
В Италия осъдиха Брендо. Тук съдът го пусна от ареста.
Няма смисъл да се изброява повече. Същото е.
И това, както се казва, е добрата новина. Лошата е, че не се вижда изход. Правителството на Орешарски е обречено, независимо дали протестите срещу него ще продължат или ще затихнат. То е обречено, защото се крепи на косъм в парламента. А това означава, че не е в състояние да направи никаква сериозна реформа в обществото, която да промени реалността. Може единствено да тегли заеми, за да закрепи положението. И на практика да удължи агонията.
А ситуацията в страната вече е заплетена по-сложно от Гордиевия възел.
И Александър Велики няма меч, с който да го разсече.
Още по-лошо. Няма Александър.
Тодор Кръшков