Опълченци на Маказа

Една от малкото държавни сгради, с които през 30-те години на ХХ век местната държавна власт в Кърджали се гордее, е тази на Митница “Маказа”. В “Изложението за състоянието на Мастанлийски окръг”от 1929 г., четено при редовните сесии на съвета (и впоследствие публикувано като отделна брошурка към Окръжен вестник, издание на Мастанлийския окръжен съвет през 1930 г.) окръжният управител Димитър Чапкънов, посочва сградата на митницата, наред с тази на новопостроения окръжен затвор в Кърджали и сградата на данъчното управление в града, като една от малкото годни за ползване държавни сгради. Строи се в продължение на седем години и изграждането и минава през много перипетии.

Интерес буди запазената преписка между отделните институции по построяването на Митницата. Началната дата на преписката е от 17.10.1923 г., когато отделението в София с платежна заповед от МОСПБ от бюджета за 1923/1924 г. поканва БНБ Крумовград да заплати на управитела на митница Маказа 100 000 лева. Смята се че с тази сума ще може зданието на митницата да се построи до степен, в която да бъде пригодно за канцеларии, казарма, конюшня и жилище на персонала на митница “Маказа”. С част от тази сума мястото за строежа на бъдещата митница се разчиства и от 1 октомври 1923г. започва подготовката за снабдяване с нужното количество камъни и дървен материал. Планът на сградата е изработен от инженерството в Кърджали. Първоначално управителят на митницата смята, че работата не е особено трудна. Той докладва че ”... зданието можеше да се построи в 15-20 дена ако имаше вода”, но допълва, „че от сушата изворите едва що не са пресъхнали, а пък да се носи вода от деретата, които отстоят доста далеч от митницата и пътищата е невъзможно.”

Затова още през януари 1924 г. се започва усилена подготовка за строежа. Управителя на митницата иска от местните власти да му предоставят 50 трудоваци, които да подпомогнат изграждането, но получава отказ от Окръжното управление, под претекст, че искането му е получено късно, и че е преценено, че за строежа са нужни специалисти-майстори.

На 16 Март 1924 г. управителят на митницата докладва на прекия си началник в София, че отпуснатият лимит от 100 000 лв. е недостатъчен да се построи сградата и същата да е пригодена с канцеларии, казарма, конюшня и жилище на персонала при Митницата. Оставя си и резервен изход, като допълва, че изграждането й все пак е възможно, но «...с помощта на пограничното население и с подкрепата и съдействието на военните погранични власти”. И тъй като сградата, в която в онзи момент се помещава митницата “клони на срутване”, предлага митницата да се премести в Момчилрад, или Кърджали - на 35, или 56 км. по-далече.

От това писмо става ясно и как управителят иска да изглежда новата митница: долния етаж - магазия, стая за конфискувани стоки, казарма, стая за старшия стражар, кухня и клозет, а горния етаж – 5 стаи, кухня и клозет. След като е проучил обстановката той изисква строежът да започне по стопански начин, да се увеличи сумата отпусната за строежа на сградата и да се комадндироват инжинери от Кърджали, или Крумовград, защото “постройката на сградата не е в неговата компетентност”.

През м. май 1924 г. част от неговите искания са изпълнение: вече е уредено строителството да бъде започнато по стопански начин и управителя иска окръжният инженер от Кърджали да дойде в местността Големия Маказ, за да прегледа мястото и приготви нужния план. В друго писмо управителя моли хасковския лесничей да разреши на стопаните от с. Терзи Юрен, Момчилградско, да отсекат от частните си гори 15 куб. м. дървен строителен материал, необходим за строежа на митницата. На 6 август 1924г. е издадено обявление, че на 12 август 1924 г. в помещението на Хасковското окръжно финансово управление ще се провевде търг с доброволно съгласие за доставка на материали за направа на Митнишко здание в местността “Маказа” – талпи за дюшеме 6 куб.м., дъски за обшивка на покрива 31/2 куб. м., летви 4 куб.м., марсилски керемиди - 2500 бр., капаци за ръбовете на покрива 150 броя. Публикувано е и обявление, че на 10 авг. 1924 г. ще има търг за отдаване на предприемач на постройката на Митническото здание в местността Големия Маказ. Съобщава се че гредите, камъните и дървената конструкция вече са набавени от Управлението на митниците.

В този момент обаче, правомощието по строежа на сградата за митница на Маказа е иззето от управителя на митницата и предадено на окръжния инженер в Кърджали. В свое писмо от 7 август 1924г. до управителя на митницата в Малкия и Големия Маказ окръжният инженер съобщава, че са изпраща Васил Тасев за ръководител на постройката на митницата.

Същевременно е оформен и протокола от търга на 12 август 1924 г. в Хасково, на който присътват Рашко Неделчев – управител на Маказката митница, Димитър Бешков - помощник окръжен финансов началник и Киряк Запрянов – представител на Хасковската градска община, съставляващи тръжна комисия, която преценява, че Михаил Бояджиев от Хасково предлага най-изгодната за държавното съкровище цена.

На 21 август 1924 г. управителя на митницата Рашко Неделков иска за заплащане надниците на работниците и за закупуване на материали за направа на митнишкото здание в Маказа да се отпусне предвидения в бюджета кредит от 340 000 лв., понеже “сезона преминава и работата не търпи отлагане”. Съобщава му се, че вече са отпуснти авносово 100 000 лв., и докато тази сума не бъде оправдана не може да се отпусне друга сума.

Същевременно, се съобщава на управитела на Маказката митница, че протокола на комисията не е одобрен и сумите по постройката занапред ще се изплащат на окръжния инженер в Кърджали, тъй като ръководството на постройката на зданието на митницата вече е възложено на него. Следват многократни писмени искания, откази и напомняния от управителая на митницата до окръжния инженер, началника на отделение “Митници“ в София и др. инстанции. Допълнителни трудности предизвикват и неуреденият въпрос за закупените вече през 1924 г. материали и указанията да не бъде надвишаван разхода по отпуснатия вече кредит.

На 10 октомври 1924г. управителя на Митницата съобщава, че положението е изклюючително тежко. С телеграма до София - Отдел Митници, той докладва за настаняване в незавършената все още сграда на митницата и на “пратения тук санитарен отряд да посреща бежанци от 10 пограничен участък”, с което се отнема новостроящото се здание на митницата, макар и недовършено. Завършва изложението си с молба: “Моля наредете да се довърши зданието и се приеме без да се използва за други цели.”

Но, перипетиите между институциите продължават. В писмо на Момчилградското окръжно инженерство от 14 април 1926г. до управителя на Митницата в Маказа Рашко Неделчев се казва: “като улеснихме лично Вас с постигане незаконно ангажименти по закупуването на материали за направа на митницата, стоварихме цялата тежест от отговорност върху управлението ми. Това е последно предупреждение.”

На 5декември 1924г. управителят на митницата пише на Момчилградския окръжен инженер за нуждата да се доставят веднага 400 керемиди, за да се покрие непокритата част на покрива и се поставят вратите и прозорците, понеже от поройните дъждове и сняг дюшеметата ще прогният и стените ще рухнат, а така също да се доставят и останалите талпи и летви, набавянето на които не търпи отлагане. От друго писмо от 16.08.1925 г. от управителя на митницата до началника на отделение “Митници” се разбира, че “и до днес не е последвало нищо по довършване на митнишкото здание, а именно направата на врати и прозорци, допокриване на част от покрива, постилане на подовете на две стаи и тавана с дъски, преграждане с летви на част от покрива и измазване на стаите”. В писмо 18 август 1925 г. той съобщава: “зимата наближава и зданието, в което се помещава сега митницата клони на срутване и по никой начин не може да остане в него и занапред”, и отново поставя въпросът “митницата непременно да се премести в гр. Момчилград или Кърджали”. Но смята, че ако новата сграда не се довърши “... от силните дъждове и снегове подовете ще прогният”. Настоява също да му се разреши да извърши довършителните работи на доброволно съгласие без търг, понеже времето е напреднало, и че е необходимо да набави нужните материали и наеме майстори и работници. За тази цел моли да му се отпусне сумата от 10 000 лв.

В друго писмо от 1 декември 1926г. управителят на митницата пише до момчилградския окръжен инженер в Кърджали: “От силните бури керемидите на покрива на митническото здание изпадаха и всичката вода от дъжда влиза в зданието. За да се запази зданието, моля наредете потребното да се изпрати г-н архитекта и 1 майстор, за да се покрие покрива, иначе е невъзможно да се остане през зимата в него”.

В друго писмо от 16 юни 1927 до началника на отделението за митниците в София съобщава : „Зданието на митницата още не е довършено, недопоркрито е добре и стаите са неизмазани, без врати и прозорци, освен двете стаи и кухня на долния етаж, от които в едната се помещава стражаря, а в другата паспортния чиновник и в кухнята секретаря на митницата, и две стаи от средния етаж, в едната от които се помещава митницата, а в другата живея аз. Понеже покрива тече и за да запазя зданието от повреда наредих с помощта на стражата да се запушат прозорците на горния етаж, като се иззидаха от камък и кал.” На 16 юни 1927 г. съобщава на преките си началници: „Вчера бях уведомен, че изкарването на работата по довършването на сградата щяло да бъде възложено на предприемач. Освен паспортиня чиновник ще има и ветеринарни лекари и фелдшер. Няма къде да бъдат настанени.”

И едва след последното писмо се получава заинтересуван и сериозен отговор. Началникът на отделението “Митници” при Министерството на финансите на 17 септември 1927г. търси отговорност от управителя на митницата в Маказа: “По всичко изглежда, че постройката на митническото здание толкова Ви интересува, колкото може да Ви интересува една обикновена канцеларска преписка, по която правите по една-две напомняния през годината, колкото да не се каже, че не сте я забравили. Донесете незабавно, какво сте направили до сега, за да се застави окръжният инженер да покрие зданието и да му постави прозорци от тия 50 000 лв., които му се отпуснаха през миналата година за тази цел, или и в това отношение не сте си разваляли спокойствието и сте чакали друг да се грижи за тези работи.” Едва тогава се одобрява и протоколът за закупените през 1924г. материали за строежа и се изглаждат противоречията между двете държавните структури - митницата и окръжното инженерство.

На 20 декември 1927 г. отделение Архитектурно в МОСПБ обявява търг с тайна конкуренция за отдаване на предприемач довършването на зданието на Митницата със жилище в местността “Маказа” за около 180 000 лв. На 29 юни 1928 г. със заповед на МОСПБ - отдел Архитектурен, се назначава комисия, която да прегледа и ако отговарят на условията се приемат привременно извършените от предприемача Георги Петков работи по довършване на зданието на същата митница и се състави протокол.

С удостоверение от 2 юли1928г. управителят на Митницата в Маказа удостоверява, че предприемачът Георги Петков от с. Петково е предал ключовете на Митницата и заявява, че същата е завършена окончателно на 30.06.1928 г.

Работата по окончателното довършване и приемане на зданието на митницата е извършена от сформирана на 23 януари 1929 г. от МОСПБ - отделение Архитектурно, комисия в състав: началникът на Архитектурната служба при омчилградското окръжно инженерство и Кърджалийския данъчен началник. На 30 март 1929 г. комисията се произнася, че “няма дефекти, с изключение капаците на прозорците, и са спазени поемните условия за приемане на Митнишко здание със жилище в Маказа.”

През целия период на строителството на сградата на митницата „Маказа” под строг контрол и многостепенно отчитане е било поставено всяко едно изразходване на парични средства – било на средствата, които са били необходими за строителството на помещенията на митницата, било за обикновеното снабдяване на строителните работи с необходимите материали.

Така, след дълги перипетии от 1923 до 1929 г. е завършена една емблематична постройка на важна за държавната власт и управление структура в Източните Родопи, отдалечена от големите околийски селища и населени места в региона.

Приложение:

Снимка, направена през 1939 г., на опълченците, присъствали на откриването на паметника на освободителите през 1939 г. в Кърджали, даваща представа как е изглеждала сградата на митницата на Маказа по това време.

1. В “Изложение за състоянието на Мастанлийски окръг” за времето от 1928 и 1929 г. изнесено от Окръжния управител Димитър Чапкънов при редовните сесии на съвета.

То е публикувано като отделна брошурка като издание на Мастанлийския окръжен съвет през 1930 г. в Кърджали. Четем:

“Държавни здания наред с новопостроения окръжен затвор в Кърджали, данъчното управление в Крумовград , зданието на митницата при “Големия Маказ” и др. незначителни и наполовина годни здания.

Вълчо Златилов