Злоба, необяснима на фона на мита за българското голямо човеколюбие. 
Злоба, обяснима с действителността на неговото оскотяване от мизерия - финансова, физическа и душевна. 
Не ни са виновни нито бойковци, нито станишевци, нито догановци, нито сидеровци, нито костовци,нито... Защото те са децата на народа, родени от злобата българска. 
Злоба и омраза на бедния към богатия. 
Злоба и презрение на богатия към бедния. 
Злоба, примесена с отрова, на всеки, към всички.              Злоба на българина към циганина. 
Злоба на "червените" към всички други. 
Злоба на всички други към "червените". 
Злоба и омраза на Сидеров, Каракачанов и компания към турците (циганите). 
Злоба и омраза на турците (циганите) към Сидеров, Каракачанов и компания. 
Злоба, проникваща във всяка наша фибра и мисъл...          Злоба, която е в унисон със зараждащата се отвратителна злоба на Европа към Балкана, като към място в предверието на Ада. Като към все още неочовечили са се маймуни, които не щат да слязат на земята от дърветата.  
Като народ заслужаваме ли я тази злоба? Със сигурност - да! Да, защото тя си е лично наша. 
Да, защото е родена от безумието да се самонаказваме,  самонамразейки се. Само народ като българския може с такава последователност трети месец да се самонаказва, парадирайки своята самоомраза. Самоомраза на основата на партийна принадлежност, която е най-страшната и най-унищожителната, докарала не малко злини на България и на българския народ, който не приема тезите и възгледите на бойковци, станишевци, догановци, сидеровци, костовци...

Димитър Атанасов