Екипът археолози с ръководител проф. Николай Овчаров се натъкна на останки от необичайно погребение при разкопките на Перперикон край Кърджали.
По първоначални данни в единия от гробовете е погребан около 35-годишен мъж, станал обект на езически обичаи против вампирясване, предаде кореспондентът на БГНЕС в областния град. За антивампирските методики знакът в случая е забитият лемеж /палешник - желязната облицовка на дървеното рало/ в рамото на мъртвеца.
Овчаров припомни, че миналата година при археологически проучвания край Созопол също бе открито идентично погребение. "Само при созополския и сега при перпериконския "вампир" се натъкваме на пробождането с лемеж. В нашия случай лемежът е идеално запазен и без съмнение е забит в рамото на мъртвеца, счупена е ключицата. Очевидно става дума за традиция, но дали има определена символика в използването на земеделския инструмент, не се ангажирам да гадая. Възможно е по етнографски данни да се установи това", посочи археологът. Тленните останки на "вампира" ще бъдат подложени на антропологическо изследване.
Овчаров поясни, че в българското православно християнство са регистрирани доста суеверия, това са езически отживелици, запазени и до днес. Намерените бронзови монети до тялото дават възможност и за датирането на това погребение във втората половина на 13 век, каза той. На тях е изобразен лодкарят Харон от античната гръцка митология, който отнася душите на покойните през реката Стикс в царството на мъртвите, срещу което той получава най-дребната монета "убол", поставена между зъбите на починалия. Традицията на Хароновия убол се запазва в Средновековието, има фиксирани не малко случаи чак до 16-17 век. При разкопките на средновековния манастирски комплекс "Св.Йоан Предтеча" в Кърджали се натъкнахме на всичките варианти на тази традиция, в т.ч. и на монетата между зъбите, припомни археологът. В некрополите на Перперикон монетата е или в кесийка, или върху скръстените ръце, или върху кръста в торбичка. Никъде обаче не е описано какво точно са искали да кажат с това, коментира Овчаров.
Според него неслучайно подобна находка излиза в Източните Родопи, защото именно в този район в предишни години са откривани такива необичайни погребения от християнския период. Овчаров цитира данни от два големи некропола при селата Седларе и Мишевско в Момчилградския район от 10-12 век, разкрити преди 20 г. "Там са регистрирани много обичаи против вампирясване, подчертавам, не говорим за вампири, такива същества няма. Но те са много интересни, понеже разкриват една много любопитна черта от българската народопсихология, срещана по нашите земи през Средновековието", коментира той. Обичаите срещу вампирясване са били извършвани от най-близките хора и според етнографски източници са правени до 19-и и началото на 20-и век. Народните вярвания са повелявали мъртвецът до 40-ия ден да бъде предпазен от вампирясване. Някои суеверия се спазват и до днес – покойникът да бъде поставен в светла стая, да не го прескочи животно, да не се подават предмети над тялото му, защото всичко това водело до вампирясване. Предполагало се е, че всичко, което е по-различно от нормалното, може да бъде свързано с вампирясването. В Средновековието се е вярвало, че човек, доживял до 80 г., едва ли не е станал вампир, разказа Николай Овчаров.
Връзване на крайниците, затрупване с камъни, опалване на гроба с въглени, това са били традиционните мерки против вампирясването. "Нарушаването на целостта на тялото е най-драстичният антивампирски ритуал, например забит в сърцето дървен кол или железен предмет. Миналата година при разкопките в манастира "Петър и Павел" край Велико Търново разкрихме некропол, в който имаше останки на човек с приковани с метални скоби към земята крайници, а 5-ата скоба беше в сърдечната област. Върху гроба му имаше въглени и парченца кремък, всичко това е свързано с обичаите против вампирясването. Смятало се е, че кремъкът прекъсва жизнената връзка между покойника и живите", припомни археологът.
Надеждите на екипа му са насочени към разкриването на църква в близост до перпериконския некропол с около 20 гроба, разкопан това лято. "Защото Перперикон е епископски център още от 5 век до 14 век и епископската църква от 13-14 век трябва да бъде разкрита. Предположенията ни са, че тя е именно в още непроучения сектор, с който ще се заемем догодина", посочи Овчаров.
Над 12 големи представителни сгради от 3-4 век, използвани и в 6 век, бяха разкрити през това археологическо лято в скалния град. Доказано е, че те са били използвани и през Средновековието след преустройства, както и че на Перперикон е кипял интензивен живот още от 2-3 век до 14 век, до превземането му през 1361 г. Проучванията за тази година приключват на 12 септември. /БГНЕС
Кърджали / България
