В бежанския център край с. Пъстрогор храната не достига, хората се нуждаят от по-добри медицински грижи, разказаха някои от пребиваващите там. Центърът е пълен до дупка и дори емигрантите са с 1/3 над капацитета от 300 места.
„Не достигат памперсите за бебетата. Жените се къпят и ходят до тоалетна само на едно място. Често няма ток“, обяснява 27-годишният мароканец Абдул Таус. Той е от две седмици в бежанския център. Разказва, че напуснал родината си, защото вече там си няма никого. Не е женен, а родителите му починали. Макар че е в разцвета на силите си, трудно намирал работа в Мароко, затова и дошъл в България - да търси по-добър живот. Минал границата нелегално и дал на каналджията всичките си пари.
Таус обяснява, че е доволен от охраната на центъра в Пъстрогор. Чувства се сигурен тук, но малко му липсвало уважението на хората отвън стените. „Всеки от нас има история, заради която е напуснал родината си. Не е лесно да си далеч от дома, да си никой. Ние сме хора като всички - със своите добри и лоши страни. Заслужаваме и малко респект. Обичам България, защото тук намирам спокойствие и съм благодарен“, коментира мъжът. Абдул казва, че един от най-големите проблеми на домуващите в Пъстрогор е дефицитът на преводачи. Той говори немски и за него е по-лесно да общува с хората извън центъра. Има много бежанци обаче, които идват от екзотични държави и за тях е доста трудно. С ръка на сърцето разказва, че много ме у мъчно за сирийците в Пъстрогор. „Едно е да бягаш от немотията, но да се спасяваш от войната е много тежко“, казва Абдул Таус и сочи приятеля си сириец Шокри Мамхуд. Той е избягал със съпругата си и двете им деца от Сирия преди няколко месеца, разказва, че вече няма сънародник, който да не е загубил близки в размириците в родината. "Сирия вече не е на сирийците. Мъките за народа са големи. Сега за нас е безпътица, избягахме със съпругата ми само, за да спасим децата си. В Сирия има хиляди убити деца, само и само, за да им ограбят органите и да ги изтъргуват за трансплантации“, разкрива потресаващите факти Махмуд. Той искрено се надява, че ще дойдат по-добри времена за родната му страна и заедно с фамилията си ще се приберат у дома в мирно време.
М. Манолова
