Алекс Нестор е роден на 25 март 1954 г. Той е изпълнителен директор на „Дънди прешъс металс“ - Крумовград и директор е на дирекция „Корпоративни и външни отношения“ в „Дънди прешъс металс Инк“. Член е на борда на директорите в „Челопеч майнинг“ ЕАД. Заместник-председател е на Българската минно-геоложка камара и председател на „Средногорие мед индустриален клъстер“, който обединява най-големите инвеститори в района.
Г-н Нестор, Често се говори за големите златни залежи на България. Това така ли е или както казва народът - гладна кокошка просо сънува?
- Според проучванията на специалистите в недрата на България има около 400-500 т злато. Не е ясно каква част от него е икономически изгодно да се добива. Но въпреки всичко има значителни количества и ако се направят инвестиции, добивът може многократно да се повиши. При сегашните цени на метала това ще има положителен ефект върху БВП на страната.
Хората обаче се питат каква е ползата на държавата, след като частни компании добиват нейните подземни богатства?
- Българската икономика е пазарна икономика. Тя е част от пазарната икономика на Европейския съюз и законите на България позволяват частни компании да разработват находищата на страната. Никой не спира държавата да инвестира. Тя също може да разработва находищата си.
Защо не го прави?
- Защото това са мащабни проекти. Проектът в Крумовград е на стойност около 140 млн. долара, а в Челопеч, „Дънди прешъс металс“ е направила инвестиции от над 600 млн., вложени в оборудване, технологии и екология. На второ място тези инвестиции са рискови. От началото на едно проучване до началото на истинското производство и добив обикновено минават 7-8 години. В същото време цените на металите се движат с голяма амплитуда нагоре и надолу и за такъв голям период е трудно да се предвиди какви ще бъдат нивата им. Нека си спомним, че в миналото държавата беше собственик на всички миннодобивни предприятия. Много добре знаем какво се случи - нискоефективно производство и унищожена околна среда. Това не е ролята на държавата. Тя трябва да осигури добри условия за работа и да осъществява стиктен контрол над инвеститорите, за да бъдат спазвани изрядно законите. Да не се допуска замърсяване и да се осигуряват сигурни и здравословни условия на труд, така че да не се стига до страшни инциденти като този в мина „Ораново“ или до социално напрежение като в ГОРУБСО-Мадан преди придобиването на рудника от „Минстрой“.
Въпросът е държавата да получава това, което й се полага. Не смятате ли, че концесионните такси трябва да са по-високи?
- Размерът на концесионните възнаграждения е въпрос на икономически разчети. Те се определят от икономиката на находището, което се разработва. В целия свят те се движат в определени граници и България по нищо не се отличават от останалите европейски страни. В тези граници са концесионните възнаграждения и в региона - в Гърция, Турция, Румъния.
Какъв е размерът им в Румъния?
- Два процента, в Гърция са два, а в България се движат между 0,8 и 4%.
Някой би казал, че това е само прашинка от печалбата на компаниите.
- Ако златото лежеше на готови кюлчета в земята, таксите можеха да бъдат дори 99% и пак да са ниски. Минният добив е изключително скъп процес и при налагането на неразумно високи плащания той спира да е икономически изгоден. И тогава този, който ги е наложил, влиза в ролята на хитреца от приказката, който заклал кокошката със златните яйца. Освен това концесионното възнаграждение не е всичко, което държавата получава. В Крумовград правихме икономически разчети и установихме, че 40% от паричния поток ще отива в държавата под една или друга форма. Това са данъци, такси, осигуровки. Има и социален аспект, който е изключително важен. Големите минни компании разработват редица проекти съвместно с общините и дават работа на много хора. Създава се поминък за населението в едни от най-бедните региони на страната. В момента дружествата от минерално-суровинния сектор осигуряват работа на 25 000 пряко ангажирани и още 120 000 в съпътстващи дейности. Средната работна заплата в сектора е 14 800 лв. на година, а в рудодобива е 18 хил. лв., това прави 1500 лв. месечно. Всички дружества спонсорират културата, спорта и други важни обществени дейности.
Вас Бойко Борисов ли ви накара да станете спонсор на националния отбор по художествена гимнастика? Питам ви, защото витаят слухове, че това не е станало доброволно.
- Чували сме такива подмятания. Това не е вярно. Даже е обидно. За щастие хората, които подкрепят нашите инициативи, са много повече. Никога не сме провеждали даже един разговор с Бойко Борисов на тази тема. Никога не се е обръщал към нас. Това е политика на компанията. Ние инвестираме милиони в районите, в които работим. А художествената гимнастика е любим спорт на българите, който възпитава от ранна детска възраст грация и дисциплина, и се гордеем, че със скромния си принос помагаме на страхотните български треньорки и на десетки дечица да се трудят по-спокойно и по-уютно.
Жалко, че не сте фенове на футбола.
- Не може да сме фенове, защото те в момента играят лошо. Това е в кръга на шегата. Ние смятаме, че спортът и културата трябва да бъдат подпомагани от частния бизнес. „Асарел Медет“ и „Елаците“ също спонсорират много прояви. Нима Бойко Борисов е притискал г-н Цоцорков да направи реплика на Панагюрското съкровище и да построи музей в Панагюрище? Това е политика на нашите компании.
На 18 август - празника на миньора, беше обявено, че в периода 2013-2014 г. ще бъдат стартирани три нови проекта в минната индустрия, с които ще се открият 1000 нови работни места и то в райони с висока безработица. Сред тях ли е златното находище в Ада тепе край Крумовград?
- „Дънди прешъс металс“ вече има концесия за Крумовград, има положително решение по Оценката на въздействието върху околната среда, приключиха и съдебните дела по обжалванията на концесията и ОВОС. Наистина има забавяне, основно от страна на общината, но се надяваме да успеем да го преодолеем и проектът да тръгне с пълна скорост.
Кога очаквате да започне реалният добив?
- Трудно е да се каже, защото в момента все още събираме необходимите разрешителни. Ако получим всички документи до пролетта на следващата година, строителството ще отнеме от 18 до 24 месеца. Това означава, че ще може да почнем работа най-рано в края на2016 г.
Струва ми се, че някои ваши специалисти ще се пенсионират, преди да видят плодовете на труда си. Колко години се точи тази инвестиция?
- Геоложките проучвания вървят от2000 г., а регистрацията на търговското откритие стана през2005 г. Ние обаче минахме през сложни процедури, защото се наложи да променим технологията - най-напред предлагахме извличането на златото да стане по цианидна технология, но тъй като срещнахме съпротивата на обществеността, се наложи да я сменим и това доведе до забавяне на проекта, изготвяне на нов ОВОС и всички последици от това.
Какво е сега отношение на местните хора? Искат ли рудодобив в района или не?
- По наша преценка отношението към проекта през последните години значително се подобри. В Крумовград поддържаме информационен център, където всеки може да се запознае в детайли с намеренията ни и вече имаме над 1200 молби за работа. Това е нормално, защото тази инвестиция ще раздвижи икономиката на региона и ще бъде от полза за всички.
Какви мерки трябва да се вземат, за да не се повтарят трагични инциденти като този в мина "Ораново"?
- В момента има създадена работна група, в която има експерти от минно-геоложката камара, от икономическото министерство, от синдикатите, от органите по безопасност на труда. Целта е да се актуализират съществуващите наредби и правила за безопасност в мините. Трябва да има много по-сериозен контрол от страна на държавата. Предприятия, които не изпълняват тези наредби, не бива да работят, защото безопасността на хората е най-важното.
Защо въгледобивът е на ръба? Условията на труд там са ужасяващи. На какво се дължи контрастът с вашите фирми?
- Причината е една. Ако погледнете енергетиката и сравните с минерално-суровинния сектор, ще видите, че енергетиката не работи на пазарен принцип, а минерално-суровинният сектор работи. Така че докато нещата не се променят и в енергетиката, винаги ще има проблеми. Защото въгледобивните дружества снабдяват тецовете и когато цената на тока трябва изкуствено да се държи на определени нива, това означава, че трябва да се задържа и цената на горивото. Когато се изкуствено се потиска цената на горивото, няма средства за инвестиции. Но проблемът не е в цената на електроенергията. Проблемът е в стандарта на живот на българина. Държавата трябва да се фокусира върху това.
Вие като камара какви мерки ще вземете срещу лошите предприемачи?
- Ние със сигурност ще преосмислим критериите си за приемане на нови членове. Вероятно, като постъпи искане за членство от преработващо предприятие, ще се обръщаме към група експерти, които трябва да дадат оценка дали то работи според стандартите и нормативната уредба.
Стана ясно, че камарата е изпратила 15 предложения до правителството. Какво искате от управляващите?
- Това е пакет от искания, който има за цел да разреши някои проблеми в сектора и да осигури устойчивото му развитие. Едно от тях е да се приеме националната стратегия за минния сектор. Трябва да се създаде и Национална минно-спасителна служба, която да може да реагира бързо при инциденти и аварии. Трябва да се направят и някои промени в Закона за подземните богатства. Много важно е да се подобри инвестиционният климат.
Интервю на Леонора ЛЕКОВА
