Ама много са хлъзгави тия жълти павета по София, бре. Как ходят по тях софиянци, а? Пък и една навалица, народ, шумотевица, движение, свят да ти се завие. Но друго си е - мирише на пари“, възкликва 69-годишният Петър Бойчев, докато слиза от „текезесарския“ си мотор, както представя моторетката, с която пърпори из улиците  на хаджидимовското село Копривлен. Предният ден той, съпругата му Димитрия и племенниците Митко и Велко отпрашили към столицата, за да подкрепят кабинета на Пламен Орешарски. Облекли новите дрехи, които пазят само за събори, метнали се на безплатния автобус от Гоце Делчев и след три-четири часа вече дишали „софийския тарикатски въздух“. „Аз на София ходя само като трябва да обикалям по доктори. Но сега тая еднодневна екскурзия ми дойде добре дошла. Пари не похарчихме, защото всичко беше подсигурено. Разходихме се, омешахме се у народа, хапнахме по едно сладоледче и обратно към село.

Кърджали беше пръв 

„Смачкахме Боко. Снощи го гледах по телевизията, гардът му съвсем паднал. ДПС му показа какво може да направи, само ако щракне с пръсти. Ако свием юмрук, жална му майка.“ Коментарът е в едно от кафенетата на Кърджали само ден след като в столицата беше проведен контрамитинг в подкрепа на кабинета „Орешарски“. От района замина една от най-големите групи - над 600 души. „Можеше да сме и три хиляди, обаче нямаше транспорт. Като се разчу, че ще се тръгва за София, хората започнаха да идват да се записват. За Кърджали имаше три автобуса и един микробус. От цялата област се събраха 13. Като се запълниха местата, хората започнаха да се ядосват и да събират пари помежду си да наемат нови. Ама беше вече късно, траспортните фирми не работеха. Взеха да се организират да тръгват с коли - по петима в кола. Ама така не става, рейсове трябват“, спомня си Осман Идриз, един от организаторите на ``екскурзията`` в подкрепа на Орешарски. Всъщност организацията му е една от строго пазените тайни в Кърджали. Някои от подкрепящите кабинета „Орешарски“ казват, че в града е имало инициативен комитет. Други пък твърдят, че били хора от ДПС. Факт е обаче, че нито един от местното ръководство не се афиширал публично като част от организаторите.

„Не ни беше страх от провокации. Имаме познати полицаи и те ни казаха, че в София има създадена много добра организация от МВР. Тръгнахме рано - към четири сутринта. На влизане в София автобусите спряха на „Църна маца“. Събраха се някъде към двайсетина. От нашата област бяха към 13. Имаше и от Пловдив. Дойде една патрулка, пусна сирените и ни прекара през целия град. Спряхме до президентството. Бяхме от първите. Започнаха да идват и други. Имаше много полицаи, момчетата се държаха много учтиво.

Нашите ни предупреждаваха, че ще има провокации. Да не се поддаваме по никакъв начин. Помня че се появиха трима с татуировки. Водеха и едно куче -  питбул. Почнаха да ни викат „турци“. „Абе много пари имате, бе, турците.“ Започнаха да ни показват среден пръст. Някои от нашите, по-младите, скочиха. Обаче полицията веднага обгради тия тримата и ги закара нанякъде.

Сблъсъци или провокации

Двама от протестиращите отидоха до един полицай. Единият щял да го прегърне, пък другият да ги снима. А пък полицаите имали инструкция да не допускат човек на един метър от тях. Единият прегръща полицая, другият се прави, че го снима. Полицаят го бута, онзи пак го прегръща. Накрая като полицаят го отблъсна по-силно, другият тогава започна да снима. Сигурно после ще пуснат снимките и ще кажат: „Ето, полицията ни бие.“ Иначе от протестиращите ни подвикваха разни обиди, обаче ние се правехме, че ни ги чуваме. По едно време десетина от тях се опитаха да пробият кордона и да дойдат при нас, обаче полицията ги спря“, обяснява Идриз.

„Най-хубаво ми стана, като дойде групата от Пловдив. Носеха един голям трибагреник. Като го разпънаха, стигна до другия край на улицата. Хората се струпаха зад него, всеки искаше да го хване. И аз отидох и се хванах най-отгоре. Дърпахме го леко, за да може да пулсира. Като сърцето на България.Защото трябва да се знае - не само София е България“, спомня си Идриз.

Поддръжниците на кабинета не са имали осигурени удобства. Раздали им само минерална вода. „Народът вече се ядоса. Ние ходим по нивите, имаме си и друга работа и затова в София си мислят, че сме безхаберни.Не е така, нас ни интересува какво става в страната и ако трябва, пак ще тръгнем за София. Само че вече ще сме повече, защото на хората им дойде бактън от тия протести“, казва Юксел. Повечето от подкрепилите кабинета „Орешарски“, тръгнали от Кърджали, са млади хора. Сред тях личат част от активистите на младежкото ДПС, но има и други, които по принцип не се занимават с политика. 

„Добре че бяхме ние. От страната дойдоха между 2 и 3 хиляди от нашите. БСП да докара най-много 500. Ако бяха сами, щяха да се изложат“, коментират в Кърджали. „Берекет версин на протестите, че се вдигнахме и ходихме до София. Бяха ни забравили, ама сега видяха какво е народът“, казва Ибрям.

Екскурзианти с двупосочен билет

„Истинско пътешествие“, доволно допълва Петър от Копривлен, който на младини работил в текезесето, а сега на стари години пасе стадо от 30 овце. Затова, без да се колебае, отпътувал за София, за да подкрепи социалистите. Никой не му платил за разходката - щом чул че има организирани рейсове, тръгнал.  „ Всеки има право да си протестира, нали сме демокрация. Аз уважавам и стачниците от другия лагер. Ние в нашето село се делим на БСП и на ГЕРБ, ама вечерно време сядаме заедно в кръчмата“, дава пример за толерантност бай Петър. Казва, че политиците са виновни за разделеното общество. 

Обедното слънце вече е напекло хаджидимовското село и местното кафене опустява. Младите са по полето, а старците се прибират на сянка. „Наесен, ако има протести в София, пак ще отида. Какво ми струва - нищо. Пък нека и аз стана столичанин за един ден“, пожелава си Петър Бойчев и подпалва моторетката за към дома.