Дяволският мост попада в пределите на община Ардино и се „протяга“ над живописния пролом, образуван от водите на река Арда. Корените на родопската забележителност трябва да се търсят далеч назад във времето, още преди 7 000 години. На днешното му местоположение някога е имало римски мост, част от значимия античен път „Вия Игнасия“, свързващ Бяло море и Тракия през проход Маказа. По нареждане на султан Селим I, през Средновековието мостът бил възстановен за да продължат и търговските връзки между двата географски района. Той бил известен с името „Шейтан кюприя“ (в превод от турски Дяволски мост). За изпълнител на задачата се приема майсторът Уста Димитър от съседното с. Неделино. Той вградил останките на римския мост в новата конструкция, използвайки само камъни от местността. Онова, което остава загадка обаче е, как до днес тя е останала непокътната, без нужда от каквито и да било ремонтни дейности. Още по-странен е фактът, че на централния свод на Дяволския мост е открит гравиран хексагон, който днес изследователите наричат „Печатът на Соломон“.
Дяволският мост е обгърнат в легенди, свързани с произхода на името му и с построяването му. Някои вярват, че в един от камъните личи отпечатък от стъпката на Дявола, а самото място носи нещастие и смърт на всеки, дръзнал да се доближи. Според други Сатаната спасил една българска мома от сигурна смърт, явявайки се на турските конници, които я преследвали, за да я вземат в плен. Девойката искала да сложи край на живота си, хвърляйки се от моста, но когато стигнала там, турците внезапно обърнали ход, вярвайки, че са видели глава с рога във водата. Една от най-разпространените легенди гласи, че майсторът вградил в моста сянката на мома, която му носела храна , „обричайки“ по този начин съоръжението на устойчивост във времето, а самата девойка – на смърт. Съществува обаче и друга, малко известна легенда. Години наред местните жители се опитвали да вдигнат мост между двата бряга, но всеки път буйните речни води разрушавали онова, което били построили. И когато строителите решили да се откажат, приемайки че мястото е прокълнато, със задачата се заел млад майстор, който възнамерявал да пожертва любимата си (като вгради сянката й), за да построи моста. Ненадейно се явил Дяволът, който разкрил на майстора тайната на устойчивия градеж, но и му поставил условия. За да бъдел мостът здрав и вечен, трябвало да бъде изобразен ликът на Сатаната, който да бъдел едновременно видим и невидим, да можел да се докосне и все пак да не бил материализиран. При това в рамките на 40 дни. В противен случай Лукавия щял да вземе душите на майстора и невестата му. За изумление на всички, включително на Дявола, зидарят изпълнил всички условия. Но скоро след това се споминал и тайната му останала неразгадана. Факт е обаче, че Дяволският мост и до днес стои непоклатим (вече 500 г.), а злокобният образ наистина съществува.
Отдалеч Дяволският мост изглежда внушително и някак антично.Наподобява островърха конструкция, спускаща се полегато към двата бряга на реката и оформяща 3 арки с 4 по-малки отвора между тях (служещи за отчитане нивото на водата). Централният свод, където е „Печатът на Соломон“ е и най-високият – почти 12 м. Дяволският мост е дълъг 56 м., вирок е 3,5 м. И наподобява калдъръмен път. Ниските перила от двете страни са запазени от стария римски мост.
Все пак най-голямата загадка си остава образът на Дявола. Тайната, която хем се вижда, хем не, която хем може да се докосне, а всъщност не е материализирана, е скалата във водата, точно под Централния свод. Тя е издялана наполовина, а другата половина е отражението във водата. В същия момент над нея е арката на моста, която също се отразява във водата, оформяйки окръжност. Всичко е като идеално огледално отражение.Образът на Дявола се вижда само в онзи момент от деня (средно в интервала между 11:00 и 12:00 ч), когато позицията и силата на слънцето са такива, че мостът и отражението му във водната повърхност, т.е мостът и сянката му, съвпаднат напълно.
