Комплексът се състои от древно езическо светилище и средновековна крепост. Гроб с ориентация изток-запад, всечен в масивна канара, издялана като пресечна пирамида заема централното и най-високо място на скалния връх. На южната страна на скалата е издълбан друг подобен гроб, разположен в полусферична ниша. Самата ниша е покрита с арковиден свод, издълбан в камъка. Изсечено в скалите тържествено стълбище, състоящо се от осем стъпала, води към двата гроба. По съседните канари са оформени култови площадки, стъпала към тях, ниши, системи от улеи и басейни за събиране на течност.
В скалите има построена яка крепост. По-късно тя е разширявана и преустройвана многократно. Специално водохранилище е издълбано в подземен етаж на четириъгълна кула. Друго пък е издълбано изцяло в скалите и се намира на 5 метраот кулата. През Средновековието вероятно е имало и църква. Открити са две колони с изобразени релефно кръстове. Самото средновековно селище се е намирало в полето пред крепостта и под съвременното село, близо до реката.
Но освен изобилната тракийска керамика в светилището се откриват находки от Мала Азия, крайбрежието на Мраморно море и егейските острови. Това показва, че почитаният там обожествен цар жрец е бил известен не само в Родопите и Тракия, а и на много места в тогавашния цивилизован свят. Такъв митологичен герой може да бъде само Орфей.
Великолепен поет и певец, Орфей си съперничил дори с бога на музиката и песните, Аполон. Невероятният му глас омайвал всички живи същества, а по време на похода на аргонавтите за златното руно заглушил опасната песен на сирените и спасил героите. Орфей често се изобразява с китара или лира, от чиито струни изтръгвал вълшебни звуци, каращи горските животни да вървят подир него; скали и планини да се движат; дивите зверове да лягат в краката му.
От гръцките митове е известна драматичната любов на поета към прекрасната дриада Евридика. Ухапана от отровна змия, красавицата умира в деня на тяхната сватба. За да я спаси, Орфей слиза в подземния свят на бог Хадес и трогва всички с тъжните си песни. Той успява да убеди господаря на душите да му върне любимата, но на връщане не спазва условието да не я поглежда до дневната светлина, заради което я загубва завинаги. Този епизод е пряко свързан със смъртта на Орфей. Той вече пренебрегвал женската красота, заради което е убит от жените-вакханки по време на мистериите в чест на бог Дионис.
Легендата за погребението на прочутия певец, прорицател, цар, жрец, лечител Орфей може да бъде свързана с извършеното някога погребение на Татул. Когато вакханките на бог Дионис разкъсват Орфей, тялото му е изгорено, а прахът му е положен върху висока колона. Така и в смъртта си той остава близо до боговете, а в същото време слънцето не докосва неговите тленни останки. Според друга легенда бог Дионис дарява Харопс, дядото на Орфей, с царство, за да се отблагодари за получената от него помощ. Освен власт и земи той имал достъп и до тайнствените мистерии и обреди в чест на божеството, които предал на своя внук, а той овладял магическите познания до съвършенство. Орфей събирал мъжете на мистериозни церемонии тайно от жените им, като ги отдалечавал от дома с дни наред.
Орфическите мистерии се правели само от посветени, а това били единствено мъже. Тайнствата ставали в затворени общества и скрити места, недостъпни за погледа на останалите хора(скали и пещери). Те били придружени с хорови песни и мимически игри. Кулминации представлявали символичната смърт на царя-жрец, отъждествявана с разкъсването на Дионис от титаните, и също символичното зачатие на богинята-майка, даващо началото на живота. Първата се осъществявала чрез кръвната жертва на бик, кон, козел, а понякога и хора. Зачатието пък се реализирало с масово съвъкупление на мъже и жени.
Певецът трябвало да заплати скъпо за божествените си умения. Разгневени тракийки се наговорили да го убият и да върнат съпрузите си вкъщи. И за да са сигурни, че няма да възкръсне от отвъдното, разкъсали тялото му, според някои на седем части, и ги разхвърляли на различни места. Но всесилните богове ги наказали със суша и глад. Това принудило жените да потърсят късовете от тялото на героя, за да ги погребат. Но намерили само главата, която продължавала да пее… Погребали я и насипали отгоре голяма могила. Друго предание сочи, че главата и лирата на певеца били хвърлени в река Марица. По водата музикалният инструмент, с който Орфей омайвал хора и животни, достигнал до остров Лесбос в Егейско море, а по-късно в този регион се създал силен култ към тракиеца. Всички находки говорят за това, че местността около Татул се е смятала за свещена от дълбока древност до днес.
