Кърджалиеца Красимир Иванов с Микеле Плачидо

Български филм или сериал, в който Микеле Плачидо играе главната роля - на италианец, който пристига у нас и историята се завърта около него. Такава идея има от известно време италианската кинолегенда. Обмисля я заедно с режисьора Красимир Иванов, с когото се познават от години. Засега пишат още сценария, но ако съберат добър екип - изцяло български, и направят хубав продукт, със сигурност ще го разпространят в Италия, а и по света.
Преди три месеца двамата пак са заедно - на снимачната площадка на новия филм на Ники Илиев "Живи легенди". В комедията Плачидо играе бащата на главната героиня, в чиято роля влиза Саня Борисова - съпругата на Илиев. Заснемат сцените в Монако - в къща в Монте Карло, построена върху скали на брега на Средиземно море. Плачидо общува с екипа основно чрез Красимир Иванов - той превежда, обяснява, до него е през цялото време. Той е и човекът, който помага звездата от "Октопод" да се включи в продукцията.
"Познаваме се от години, бях асистент-режисьор на първия филм на дъщеря му Виоланта. След това сме се засичали, но във филма на Ники Илиев за първи път работим на снимачната площадка. Труден е сблъсъкът с чужди екипи. Моята роля е да предразполагам, да обяснявам, за да свършим работата. Много съм благодарен на Ники Илиев", казва Иванов.
Плачидо не е единствената звезда, която той познава. Сред приятелите на Красимир са Орнела Мути, София Лорен, Клаудия Кардинале.Всъщност за пристигането на последната у нас през март 2011 г. пак пръст има Иванов. Тогава тя идва като специален гост на "София филм фест" и не може да си спомни дали и преди е била в страната ни. Няколко дни по-късно Красимир показва на Клаудия Кардинале последна страница на
вестник "24 часа", където пише, че актрисата е била в Петрич през 1973 г. "Като видя снимката и с каква рокля е облечена на нея, веднага си спомни кой филм е снимала тук", казва Иванов.
Контактите му със звезди като Кардинале и Плачидо идват от работата му в Италия. Красимир заминава в началото на 90-те години да учи кино там. Иска да стане режисьор от дете - влюбен е в неореализма и по-конкретно във филмите на Фелини. Опитва се да влезе в НАТФИЗ. Кандидатсва в академията три пъти, но винаги щом стигне до последния кръг - проверка на творческия мироглед на кандидат-студента, го късат. През трите години, в които се опитва да стане студент в НАТФИЗ работи и като репортер - пише за вестниците в Кърджали, откъдето е родом. Най обича да прави интервюта, но още си спомня и един свой журналистически експеримент, заради който става огромен скандал. Веднъж предлага на главния редактор да направят акция в Кърджалийската художествена галерия заедно с полицията - да проверят доколко са охранявани експонатите там. В галерията отиват той, фоторепортер и цивилен полицай. Качват се на втория етаж и Красимир прибира в раничката си една от изложените скулптури. Всичко се снима от фотографа, а от галерията тримата отиват веднага в полицията и заключват в сейфа експоната. "Това се случва в петък. В събота написах хубав материал как всеки може да си вземе нещо от галерията. И в понеделник излиза статията на първа страница с моя снимка - ухилен, държа скулптурата в кабинета на шефа на полицията. От галерията не се бяха усетили, че е изчезнала скулптурата. Стана скандал", казва Иванов.
Малко след това заминава за Италия без да знае езика. Записва се на курсове и три месеца по-късно така го проговаря, че все едно му е роден. Започва да учи кинорежисура във Флоренция. Издържа се, като работи като екскурзовод. "Израснал съм в Русия като малък и знам перфектно езика. Във Флоренция случайно попаднах на екскурзоводка с руски групи, която се оказа, че е българка. Единствените 3 екскурзоводки във Флоренция с руски бяха българки.
И където трима, там и четирима", усмихва се Иванов. С групите има какви ли не случки. "Влизаме в галерията "Уфици".
Една лелка падна пред "Пролет" на Ботичели и вика: "Тук искам да умра, не ме пипайте." Само не тука - като се приберем в хотела, тогава, казах. Това е много мил спомен за душеността на руснаците към изкуството", смее се режисьорът. Освен като гид обаче всяка година помага и на продуцентска компания, която снима във Флоренция. Прави всичко - дърпа кабели, осветление.
Красимир учи 6 години за режисьор, а на седмата един от преподавателите му казва, че му е време да завърши. За дипломния си филм Иванов използва всичките си спестявания. Нарича го "Ябълката" и в него разглежда любовта във всичките форми. Прави го на 16-мм лента, черно-бял, ням.
Усилията му си заслужават. Когато комисията го гледа, всички са на едно мнение - това е най-добрият дипломен филм, излизал от академията. Казват на Красимир, че това ще е визитната му картичка, когато си търси работа. Но не е лесно - без никакъв опит, българин - никой не го наема. Един ден, докато развежда свои приятели във Флоренция, се натъква на същата компания, за която работи като студент.
Продуцентът му казва да отиде при него след 2 дни в хотела му. Срещат се на уреченото място. "Ти нали беше българин? Заминаваме да снимаме в София, идваш ли с нас?" Иванов изобщо не се колебае и след два дни е на самолета за София.
Тогава работи по филма "Занаятът на оръжията" и се среща с големия режисьор Ермано Олми. Работи с него 2 г. и не след дълго се мести от Флоренция в Рим. Още първата седмица в столицата Красимир среща кастинг режисьорката Шейла Рубин. Носи снимки на актьор. Първо пият кафе, после обядват и така от дума на дума Шейла става най-добрата му приятелка. Иванов започва да работи с нея по кастинги и попада на площадката на "Бандите на Ню Йорк" и се запознава с Мартин Скорсезе и Леонардо ди Каприо, който играе главната роля. "Филмът е изцяло заснет в Италия, в Чиничита (огромно филмово студио в Рим)- има огромна сценография", разказва Иванов.
С Шейла Рубин работят по кастинга на друг голям холивудски проект, отново заснет в Рим. Заради него развалят декорите на Ню Йорк и изграждат древен Израел, за да е колкото се може по-автентичен декорът на "Страстите Христови". Когато в Италия пристига Мел Гибсън, който режисира драмата, първо се среща с Шейла и Красимир. Дава им сценария си и заедно подбират актьорския състав. Иванов предлага Христо Живков, с когото работят по "Занаятът на оръжията", а другият българин във филма - Христо Шопов, идва от международен кастинг.
Покрай работата си в киното той се среща със звезди като Джордж Клуни, Брад Пит. Попада и в модния бранш. "През 2004 г. киното закъса - държавата отряза субсидията за кино и както дотогава се правеха 200 филма на година, започнаха да се правят по 19-20", разказва Иванов. Покрай приятели, които се занимават с мода, започва да снима ревюта, ексклузивни видеа с кадри от тях. Той е избран да бъде единственият оператор на партито за 45-годишнината като дизайнер на Валентино през 2007 г. "Това беше раздялата му с модата и с марката му", обяснява режисьорът. На партито се събират всякакви звезди, хора с кралска кръв, а той единствен снима как пристигат и поздравяват дизайнера.
Оттогава досега животът на режисьора е между Рим и София. Сега се е заел да обикаля страната ни - не е имал време за това, преди да замине за Италия. Дори наскоро ходил до Перперикон и пуснал снимки оттам във фейсбук. "Една моя приятелка - Орнела Мути, чието истинско име е Франческа, поиска да я заведа там, но без да разбират медиите. Сама разбираш, че това няма как да стане", казал й той.