Земя като една човешка длан...
Но по-голяма ти не си ми нужна,
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят стар Балкан.
Тези стихове на поета на стихотворението "България" ни карат в 21 век не да сме щастливи,а напротив! Ние вместо да се радваме ,че живеем и работим в красива страна с изключително приятна природа и забележителности бягаме от нея. Колко хора могат да се похвалят ,че са щастливи ? Колко правителства се смениха и ние вървим надолу и надолу. С всеки изминат ден се увеличават,просещите хора в нашата родина. Клошарите , не се срамуват за насъщният и ровят в контейнерите! До кога ще е така ? Заводи , предприятия,малки фирми всичко се ликвидира в тази държава в полза на "Големците" техният джоб и семейства ,да са добре а обикновения човек да страда!И как младите няма да бягат от нашата мила Родина БЪЛГАРИЯ! По времето на другаря Тодор Живков живеехме както трябва! Имаше работа заплати, хладилника беше пълен нямаше мизерия,беднотия,глад. А сега какво има нищо,празни джобове!Хората просят да си изкара хляба,ровят по контейнери,убиват за дребни стотинки,разболяват се и т.н. В последно време и самоубийствата зачестиха от немотия. Притиснати от бедност някои си залагат бижута други които имат големи кредити си залагат апартаменти , родители който не могат да гледат децата си ги оставят в домове.За съжаление картинката в държавата ни е тъжна. Но в същото време не можем да бъдем сигурни и уверени в утрешния ден . С развихрянето на т.нар. демокрация и пазарна икономика у нас се появи едно почти забравено през тези 45 години социализъм явление бедността. Лека-полека тя започна да се превръща в съдба на немалко граждани на нашата страна и то съдба доживотна. Несъмнено бедността има много и различни лица. Не бива да се забравя,че от бедност,глад и мизерия в света умират много хора!
Илия Илиев
