- Д-р Мухтаров, гастроентеролозите боравят често с термина синдром на раздразненото черво, пациентите знаят ли какво се крие зад него?
- У нас сред хората е разпространено наименованието колит. И се използва масово от хората за оплаквания като болки с дискомфорт в корема, които се появяват неколкократно в рамките на три месеца и винаги са свързани с промяна в ритъма на изхождане по голяма нужда. При едни има запек, при други - по-често ходене по голяма нужда, оплакванията се успокояват след изхождане, може да има промяна във формата на изпражненията. Това са най-честите оплаквания, с които идват пациенти при нас. Повече боледуват жените, както и хората в млада възраст.
- Какво е обяснението? Обикновено болестите се проявяват в по-късни години.
- Да, но това не е истинска болест. Много е важно хората да знаят, че колитът или синдромът на раздразненото черво няма да им съкрати живота. Не е предразположение за рак или за друго тежко заболяване на дебелото черво. Тоест това е едно състояние, при което има болка, има дискомфорт, представлява проблем в ежедневието, но не е болест. Примерно страдащият от този синдром се въздържа да отиде на кино или да пътува по-дълго с автобус, защото се страхува да не получи диария. Става дума за функционално нарушение на работата на червото, като за медицината не е категорично ясно на какво се дължи. Но не застрашава живота, нито има опасност да се развие като сериозно заболяване.
- А доказани ли са факторите, които го благоприятстват?
- По-характерно е за хора, които трудно се справят със стресови ситуации. Но може да се влияе от най-различни причини, примерно от температурата. Обикновено през зимата пациентите имат повече оплаквания. Възможно е влиянието на някои храни, но и това не е абсолютно задължително. Много пациенти казват – понякога от една храна получавам болки, друг път я понасям добре. Също така, ако човек има някакво друго заболяване, синдромът на раздразненото черво може да се обостри.
- Какво е спасението при установен синдром на раздразненото черво?
- Първото нещо е човек да спре да мисли дали зад тази болка не се крие нещо друго - когато диагнозата е сигурна, разбира се, когато е отхвърлено сериозно заболяване. Защото, ако има алармиращи симптоми – кръв в изхожданията, загуба на тегло, ако болката в корема се появява за първи път над 50-те или пък нощем, - това налага да се отиде на лекар.
Той ще прецени дали трябва да се предприемат по-сериозни изследвания на червото. А иначе по правило хората трябва по-активно да участват в грижата за собственото си здраве, да се самонаблюдават, да изключат от менюто си предизвикващите дискомфорт храни, да се съветват с лекар, на когото имат доверие.
Практиката сочи, че винаги е добре да се спазва някакъв диетичен режим и това става на принципа проба – грешка и в зависимост от това от кой тип синдром на раздразненото черво човек страда - дали е съпроводен със запек или с диария, или има редуване на запек с диария. Когато има диария, трябва да се избягват храните, засилващи перисталтиката – груба целулоза, сладки плодове, натурални сокове, пълнозърнести хлебни изделия. Точно обратното пък е подходящо за хора, които имат запек като симптом на раздразненото черво.
- И ако диетичният режим не помага изцяло?
- Трябва да се приемат лекарства. Най-съвременните методи за контрол на заболяването даже включват психотерапия, техники за релаксация, за справяне със стреса. Прилагат се и алтернативни методи на лечение – йога, медитация, акупунктура, билкови препарати, какъвто е примерно „Комфортекс”. Разбира се, стандартното лечение е със спазмолитици за болката или пък с някои антидепресанти.
Искам да отбележа, че един от симптомите, който обаче може да бъде проява на друго заболяване, е газообразуването. Защото то може да е резултат от непоносимост към определени храни, без да е налице синдром на раздразненото черво. Примерно често става въпрос за непоносимост към млечната или към плодовата захар. Оплакванията наподобяват синдрома на раздразненото черво, но всъщност съществува непоносимост към тези храни. При повишено газообразуване „Комфортекс” също върши добра работа. Пациентите са доволни, търсят го и си го препоръчват един на друг.
Въпросите зададе:Галина Спасова
