Свиленград отбелязва 90-та годишнина от рождението на една от най-именитите свиленградчанки-първата жена кинорежисьор в България Бинка Желязкова.
Три са събитията в културния календар на пограничния град, посветени на иконата на българското кино. Под този надслов откри и изложбата с фотоси на Желязкова общинската библиотека. В Общинския исторически музей са изложени автентични документи на Бинка и нейното семейство - семейни снимки от детството и ученическите й години, свидетелствата за завършено образование от първо до четвърто отделение на нея и братята й – Никола и Любомир. Единият от тях - Любомир Желязков е учен химик, академик, патентовал редица български лекарства.
В изложбата са подредени и книги от личната библиотека на младата Бинка – художествена литература, драматургични произведения и други, надписани собственоръчно от нея, публикации за живота и творчеството й, писма от съпруга й Христо Ганев до ръководството на община Свиленград и др. „С Бинка сме заедно повече от 50 години. Познавам нейните съкровени чувства към родния й град. И не само това - спомените от детството и младостта й в Свиленград са емоционалната основа на много от творческите й планове и могат да се почувстват в нейните филми." Това пише от името на Бинка Желязкова нейният съпруг - сценаристът Христо Ганев.
Родената в Свиленград на 15 юли 1923 г. Бинка Желязкова е първата жена, почетен гражданин на Свиленград от 2010 година.
Учи режисура във Висшия институт за театрално изкуство в София. През 1951 г. завършва и започва работа като асистент-режисьор във филмовата студия "Бояна". В края на 50-те години името й се сочи като една от малкото жени режисьорки в света, които се занимават с игрално кино. Творческият й път се развива в периода на т.нар. социалистически реализъм в българското изкуство. Филмите на Бинка Желязкова обаче често се разминават с догматичните схеми и с това предизвикват гнева на управляващите. Наричат я "непослушното момиче на българското кино". Режисьорката прави 7 игрални филма: "Животът си тече тихо...", "А бяхме млади", "Привързаният балон", "Последната дума", "Басейнът", "Голямото нощно къпане"- номиниран за Кан, "Нощем по покривите" и два документални. Четири от филмите й са спрени от неофициалната идеологическа цензура и публиката ги вижда едва след 1989 г. Те не достигатникога до зрителите извън пределите на страната на големите кинофестивали в Кан, Москва, Брюксел, Берлин и Монреал. Голямото признание за Бинка Желязкова обаче идва идва през 1996 г., когато тя е обявена за лице на киното в Източна Европа, а портретът й се появява върху корицата на сборника "MovEast".
През 2007 г.със съпруа й са удостоени с голямата награда за цялостен принос към българското кино.
Haskovo.net
