Новият стар шеф на Болницата в Харманли е д-р Володи Христов. Това стана ясно след сесията на Общинския съвет в понеделник/29 юли/. До назначаването на поста на д-р Христов се стигна след като досегашният шеф на клиниката д-р Динчо Генев пое мястото на подуправител на НЗОК. Д-р Володи Христов е хирург и работи в болницата в Харманли от 1985 година. По време на 28- годишния си стаж вече е заемал най-високата управническа длъжност. Той е бил шеф на болницата два мандата и половина във времето до 2008 година. Понастоящем д-р Христов ще изпълнява длъжността до обявяването на конкурс. Това трябва да стане в срок от три месеца.
Д-р Христов, в какво състояние заварвате болницата в Харманли?
Отново съм управител на това медицинско заведение след много време и всъщност само отпреди 1 час. Тепърва ще се запозная обстойно с административните книжа. Със сигурност обаче за общинска болницата стои добре на пазара на медицинските услуги. С това могат да се похвалят малцина от клиниките като нашата. Имаме около 400-450 клинични пътеки на месец. През болницата минават годишно между 5500 и 5700 пациента. Не може да се каже, че болницата е на печалба, но с това много малко болници изобщо в страната могат да се похвалят. В днешните времена ако водиш една болница така, че да е на нула или без големи задължение си е постижение. Ние нямаме просрочени задължения, които да надхвърлят границата от 14-15 % от активите на болницата.
Вече имате и солидно лоби в НЗОК в лицето на предшественика си д-р Динчо Генев, който вече е подуправител на касата, ще ползвате ли връзката си там като шеф на клиниката?
Разбира се, но не в лошия смисъл на думата. Радвам се за д-р Генев. Сега в касата ще има представител на общинските болници и всички ние с колегите ми много разчитаме на него. Харманлийската болница преди много години я подхванах аз, когато трябваше да бъде преобразувана в търговско дружество. После на поста ме смени д-р Генев и по негово време беше закупена голяма част с новата и модерна апаратура, с която разполагаме сега. Така че той добре знае от какво имат нужда по-малките болници. Хубавото е, че той не е чиновник. Има много опит, освен акто управител на болница и като предс. на Регионалния лекарски съюз, и в УС на Сдружението на общинските болници. Радвам се, че такъв човек попадна във висшата администрация на касата. Дай, Боже да му се чува думата.
Каква препоръка отправяте към НЗОК за промяна към по-малките лечебни заведения?
На първо място смятам, че НЗОК е длъжник на пациентите. Трябва да се промени политиката на национално ниво към контрагентите. В НЗОК трябва да си припомнят римското правило: Невинен до доказване на противното.
Какви нововъведения предвиждате за болницата в Харманли?
През есента ще продължим дейността, която започна болницата по трансграничен проект с Гърция за превенция и изнасяне на медицинската помощ в по-недостъпните и отдалечени населени места в общината. Проекът се изпълняваше до средата на тази година. В рамките му наши екипи ходеха по 7-8 пъти в села с по 8 души, като Коларово, или пък такива като Орешец, които са на около 50 км. от Харманли. В с. Болярски извор, където има много деца, педиатрите не можеха да си „вдигнат главата“ от работа. Дори има случай, при който по време на посещение на село неврологът ни диагностицира инсулт и пациента беше веднага хоспитализиран. След този проект вече знаем кое е необходимо на хората от селата. Кметските наместници ще ни помагат с осигуряване на помещенията, а разходите по посещението на лекарите ще са за сметка на болницата. Няма да делим хората на здравно и нездравно осигурени. Целта ни е да обхаванем всички чрез изнесените приемни, а чрез регулярните посещения ще извършваме и превенция.
М. Манолова
