Въпреки, че изминаха почти 7 години от влизането на Закон за потребителския кредит в сила, с което банките са длъжни да изчисляват ГПР по кредитите си, наблюдения на http://www.moitepari.bg/ показват, че прозрачността за потребителите би могло и да е по-висока.

Промените в закона бяха много на брой през тези години, като всички те целяха да направят условията по кредити по-прозрачни и съпоставими за клиентите на банките. По-важните от тях бяха:
 - Ограничаване в размера на таксата за предсрочно погасяване при потребителските кредити
 - Въвеждане на понятието „референтен лихвен процент“ и забрана на банките да променят едностранно методологията за изчисляване на лихвения процент след сключване на договора
 - Разширяване обхвата на закона, като определени части от него се прилагат и за жилищните кредити
 - Правото на отказ от договор за кредит в 14 дневен срок
 - Промяна в максималната и минималната сума на кредитите, попадащи в обхвата на закона
 - Задължението за предоставяне на преддоговорна информация и др.

Проблеми при прилагането на закона
Наблюденията показват, че все още се срещат банки, които предпочитат да не предоставят пълна и достъпна информация за съпътстващи разходи по кредитите си (потребителски и жилищни). Това важи с най-голяма сила при предоставянето на информация по кредити, обвързани със сключването на задължителна застраховка (Имот и/или Живот/Злополука). Обичайно се спестяват подробности относно такси, свързани с ползване на други задължителни услуги по кредита. Това може да е месечна или годишна такса по пакет за комунално плащане, дебитна /кредитна карта и т.н. Това е факт, въпреки, че ЗПК изрично посочва, че всички неизбежни преки и косвени разходи по кредита, и по-специално премиите по застраховки трябва да се включват при изчисляване на ГПР (виж определението на „Общ разход по кредита за потребителя“ в допълнителните разпоредби на закона). Банките мотивират тази своя практика с аргумента, че това са разходи по страничен  продукт и не е редно те да бъдат включвани като разход по кредита. Случва се дори така, че банката предоставя по-ниски лихви при ползване на тази странична услуга или продукт и в същото време не предоставя пълна информация за съпътстващите разходи. Разбира се, това не е коректно както към клиентите на банките, така и за конкуренцията между самите тях.

Най-често срещаните задължителни съпътстващи разходи по кредити са:
Месечна такса за поддържане на сметка
Месечна/годишна такса за поддържане на определен пакет от услуги
Месечна/годишна такса за управление по дебитна/кредитна карта
Месечна/годишна премия по застраховки

Често тези пакети, продукти или услуги се предоставят като бонус по кредита.

Проблемът с премиите по задължителните застраховки

Масова практика е банките да предоставят по-ниски лихви при ползване на пакет „Живот“ или „Злополука“. От икономическа гледна точка това е напълно естествено, тъй като риска от това да се случи неблагоприятно събитие с длъжника намалява. Същото се отнася и за имуществото, което е ипотекирано. Тук са възможни два варианта. Единият е застраховката да е за сметка на клиента, а другият е премията да се заплаща от банката. В първият случай банката задължително трябва да включи в погасителния план и ГПР сумата на премиите. Във втория случай често срещан проблем е нежеланието да бъде предоставена повече информация, относно рисковете, които са покрити, застрахователната компания, в която е сключена полицата и други важни условия. Така при възникване на застрахователно събитие клиентите не знаят дали имат право да получат обезщетение.

Съветът, който можем да дадем е внимателно да се подхожда при избор на оферта за кредит, по който се ползват други обвързани продукти или услуги. Дори и при по-ниски лихви може да се окаже така, че като се включат допълнителните разходи кредита става по-неизгоден от кредит в друга банка. Случва се дори след включване на тези разходи стандартната оферта без тях да е по-изгодна от уж по-евтината, обвързана с пакет, продукт или услуга. Често тези допълнителни плащания се пренебрегват. Това определено е грешка, тъй като при един жилищен кредит плащането е значително. Например при кредит за срок от 15 години и месечна такса за поддържане на сметка от 1,97 лв. страничния разход, който се получава се равнява на 354,60 лв.