"Haskovo.net" препечатва текста на Дарин Стойков от блогаTIWTS (This I Want To Share)

С пълното съзнание за евентуалните последствия в личен, професионален и обществен план: това на снимката съм аз (б.ред. - в блога му), Дарин Стойков, единият от организаторите на акцията "240 фенера в небето, 240 депутата в небитието". Но не това е важното, сега ще ви разкажа и докажа защо и как държавата не работи и не изпълнява основно свое задължение - да съдейства на своите граждани в реализирането на техните мечти. Не, не го прави. Не се сещам всъщност някога да го е правила.

Фактите:
Събрахме се трима съмишленици и подготвихме всичко - намерихме фенерите, приятели и познати осигуриха с малки суми финансирането, създадохме събитие във facebook и го популяризирахме отново сред приятели и познати. И тримата сме твърдо убедени във върховенството на закона и го спазваме. Затова и решихме да вървим по законовия ред.

Аз отделих няколко часа от времето си, за да прегледам законите и наредбите, и не открих уреждане на подобен казус. Може и да го има, но аз не го открих като публична информация, затова поех по логичния според мен курс на действие.

Изпратих уведомителни писма до публичния мейл и мейлите на всички генерални и заместник-генерални директори на РВД с искане за обратна разписка при отваряне и прочитане на писмото. Получих само една, явно от получател на публичния мейл. Нищо повече.



След шест часа липса на каквато и да е реакция, започнах обаждания на публичните телефони на РВД. Никой. Никой не вдига обявеният телефон. Ако не познаваш някого вътре, няма как да пробиеш системата.

Проверих разписанието на излитащите и кацащите полети на летище София в периода, за който планирахме акцията и препратих уведомлението до публичните мейли на всички авиокомпании, които намерих. За всеки случай.

По системата "от човек на човек" издирих телефон на служител в ГВА, който беше най-разумния (малка извадка, всъщност единственият) който ми даде някаква информация. Неофициално, по телефона, без ангажименти. За всеки случай.

Преместихме мястото от Орлов мост на Националния стадион заради въздушния коридор. Събрахме се хора. Имахме подготвени пожарогасители, бутилки с вода, доброволци, инструктори. За всеки случай.

Полицай на мотор се поинтересува какво ще правим, получи обяснения и задейства колегите си - дойде патрул, извика пожарна кола, охраняваха ни. За благодарност им дадохме няколко от фенерите за децата им.

Един от доброволците следеше в реално време въздушния трафик над София. За всеки случай.

Пуснахме фенерите, бяхме по детски ентусиазирани, екзалтирани, пълни с положителна енергия.

Всъщност това е най-масовото пускане на фенери в България досега. Факт. Дълго след това го обсъждахме, пълни с положителна енергия и емоции от преживяното.

Горчилката обаче остава. Държавата не работи. Никой в администрацията или системата не осъзнава простия факт - основното им задължение е да съдействат гражданите да реализират мечтите си - в работата, в живота, вкъщи, на улицата. Не да ги реализират, да им съдействат. Българите (твърдо вярвам) наистина са пословично трудолюбиви и инициативни и са способни да преобърнат света в преследване на мечтите си и имат едно просто искане - да не им пречат.

Вместо това получаваме в отговор една стена от мълчание, незаинтересованост и тишина. Страшната тишина на държавната машина е най-смазващата истина. От нея от време на време се процежда по нещо, благодарение на единици вътре - човекът в ГВА, полицаят на мотора, пожарникаря в колата. Но системите са спрели, часовниците са се огънали, държавата не работи.