МК "Кремиковци", ОЦК-Кърджали, десетки ВЕИ централи, дори и университет са в тайнствени анонимни собственици и източват национален доход.
Пасиансът е популярна игра с карти за скучаещи самотници. Успехът като че ли зависи от три неща: интелект, търпение и късмет. В общия случай. България през последните 2-3 години сякаш преживява бум на модерна разновидност на класическото забавление, която смело може да се нарече офшорен пасианс. "Чарът" на играта е в това, че публиката вижда резултата, дори го усеща, макар и косвено, по качеството и начина си на живот, но не знае кои са реалните играчи, които редят картите, нито има яснота за мотивите им да останат анонимни. Внушенията, че използването на офшорни компании е обичайна и законна търговска практика, все по-малко успокояват обществото, чиято чувствителност към разнообразните методи на изтичане на национален доход нараства с впечатляващи темпове.
Схемата с офшорните собственици проработи успешно през април 2011 г., когато на публичен търг синдикът на МК "Кремиковци" продаде част от предприятието за 316 млн. лв. на фирма "Елтрейд къмпани", собственост на 26-годишния (тогава) никому неизвестен студент Лъчезар Варнаджиев. В действителност пасиансът е нареден много преди датата на продажбата (12.04.2011 г.), но правилото публиката да вижда само резултата стриктно беше спазено от играчите, които държат да контролират максимално хода на играта. Още през януари 2011 г. е учредено "Надин металс трейд" ЕООД с предмет на дейност: изкупуване, съхраняване, преработка и търговия с цветни и черни метали. Два месеца по-късно Лъчезар Варнаджиев регистрира "Елтрейд къмпани" ЕООД. И двете компании вписват в търговския регистър един и същ предмет на дейност, внасят еднакъв по размер капитал в една и съща банка - Първа инвестиционна банка АД (ПИБ АД). Третият участник "Валпет консулт", учредена през 2009 г., но без дейност към началото на 2011 г., е активирана и очаква да бъде включена в играта.
Към датата на търга фирмите от пасианса са в светлината на прожекторите, подредени на предварително определените им места. И трите еднолични дружества с ограничена отговорност - "Надин металс трейд", "Валпет консулт" и "Елтрейд къмпани", са без история, без собственост и са притежание на български граждани, нямащи нищо общо с металургията. Тези обстоятелства породиха резонни въпроси в публичното пространство относно произхода на средствата за финансиране на сделката и съмнения за наличие на задкулисен интерес към остатъците от комбината. Плащането на сумата от 316 млн. лв. от официалния купувач "Елтрейд къмпани" ЕООД сложи началото на процес на бърза и тиха трансформация на собствеността и в трите компании.
В рамките на три месеца българските фирми стават притежание на офшорки, регистрирани на Британските Вирджински острови. "Толедо асоушиейд лимитид" придобива "Надин металс трейд". "Спиката консултинг лимитид" става собственик на "Валпет консулт" ЕООД, а "Бессиън мениджмънт лимитид" купува дяловете на Лъчезар Варнаджиев в "Елтрейд къмпани". И трите компании залагат пред ПИБ АД дяловете си от МК "Кремиковци". Макар формално да са собственост на различни офшорни фирми, действията и на трите дружества са абсолютно синхронизирани, все едно се командват от едно лице. Едновременно сменят адресите си на управление, вдигат лимитите си за разпоредителни сделки, одитирани са от една и съща компания - "Одит консулт 99" ЕООД. Едновременно са приети годишните им финансови отчети от представителите на офшорките-собственици на 08.06.2012 г. за 2011 г. и на 09.04.2013 г. за 2012 г. За година и половина, откакто се разпореждат с имуществото на металургичния комбинат, трите компании декларират общ приход в размер на 213 140 000 лв. (виж таблицата). Макар "Валпет консулт" и "Елтрейд къмпани" да приключват и 2011 г., и 2012 г. със счетоводна загуба, а "Надин металс трейд" с печалба, реализираният общ приход от 213 млн. лв. е 2/3 от отпуснатият им от ПИБ АД заем в размер на 316 млн. лв. Счетоводният финансов резултат говори, че в националния ни бюджета са влезли не повече от 250 000 лв. данък печалба.
В отчетите и на трите компании като основен клиент е посочена "Надин комерс", част от групата "Надин", която притежава лицензирани структури за изкупуване на метален скрап. Четири от фирмите в групата - "Надин комерс", "Надин транс", "Надин реал естейт" и "Надин холд" са собственост на "Надин метал", който се притежава от "Надин - 3", а тя пък на свой ред от "Надин - Н". Скрити една в друга, компаниите-матрьошки в крайна сметка водят до офшорната зона на Британските Вирджински острови, където е регистриран собственикът на "Надин - Н" - "Никила дивелопмънтс лимитид". Любопитен детайл за наблюдателните е, че счетоводните отчети на "Надин комерс" за 2011 г. (за 2012 г. към момента на редакционното приключване на броя все още липсват на страницата на Търговския регистър) са заверени от същия одитор, който проверява финансовите записи на трите компании, разпореждащи се с имуществото на "Кремиковци".
Какво се получава в действителност
Частна банка, в случая ПИБ АД, причислена от експосланика на САЩ в България Дж. Байърли (в доклад с инд. 06SOFIA1652 от 2006 г., публикуван на страниците на "Уикилийкс") към групата на "гнилите ябълки" на банковата ни система, финансира покупката на дял от огромен за българските мащаби металургичен комбинат. Отпуснатият милионен кредит де факто се оказва в компании без история и без опит, които светкавично сменят собствениците си на практика с анонимни пощенски кутии на Британските Вирджински острови. За по-лесно и основният им клиент също е регистриран там. Равносметката е ясна. При запазване на темповете само след година ПИБ АД ще си е върнала отпуснатите средства, при това с лихвите. Някой ще притежава терен край София заедно с част от производство (електропещ, линия за непрекъснато разливане на стомана, цех за студено валцуване "Стан 1700"), което все още може да се рестартира, и километри прилежаща инфраструктура. Държавата ще получи минимален по размер данък печалба, а може и да не получи, т.к. триковете за бягане от данъци чрез офшорните зони са широко прилагани.
Историята не свършва дотук. През м. април тази година в пасианса е включена нова карта. Софийската фирма "Крис мит" ООД отправя искане до Комисията за защита на конкуренцията за разрешение за концентрация (преписка КЗК/423/2013 г.). Очаква се становището на институцията. Ако е положително, то "Елтрейд Къмпани", "Надин Металс Трейд" и "Валпет Консулт" ще станат притежание на "Крис мит". Изненадващо или не, и тя като тях (преди да придобият дял от "Кремиковци") няма собственост, нито опит в металургията. Годишните й приходи са повече от скромни - за 2011 г. - 7000 лв., а за 2012 г. - 5000 лв. Финансовият резултат за 2011 г. е загуба в размер на 18 000 лв., а за 2012 г. - загуба в размер на 17 000 лв. Но има претенцията да купи активи на стойност милиони лева, което означава, че в светлината на прожекторите застава поредната пешка. След време и тя ще се превърне в царица по волята на задкулисие, което не желае публичност.
Офшорният пасианс "Кремиковци" се развива успешно за играещите го. Засиленият обществен интерес в периода около покупката на активите на дружеството от скандално млад купувач бе туширан с изявление на шефовете на Националната агенция по приходите, които обещаха да проверят сделката. До момента няма огласени резултати от тази проверка. Няма и отговор на искането на ДУМА, отправено на основание Закона за достъп до обществена информация, да ни се предоставят материалите и заключителният доклад от ревизията.
Продажбата на дял от металургичния гигант окуражи играчите да повторят печелившата схема. И те го сториха. Година и половина след "Кремиковци"
пасиансът е нареден за ОЦК-Кърджали
На 14 септември 2012 г. цинковото производство на комбината е купено за 8 600 000 лв. от регистрираната само два месеца преди това "Хармони 2012" ЕООД. И тя като купувачите на "Кремиковци" няма собственост и история, нито опит в металургията. И тя като тях внася регистрационния си капитал в ПИБ АД. И тя декларира скромни приходи за 2012 г. в размер на 5000 лв. и загуба от 555 000 лв. Най-съществената прилика обаче е, че и "Хармони 2012" е собственост на офшорка, регистрирана на Британските Вирджински острови - "Хармони холдингс лимитид". Неин директор е Леня Пападопулу. Същата представлява и собствениците на "Елтрейд къмпани" и "Валпет консулт", участващи в пасианса "Кремиковци", а също така и "Легнано ентерпрайс лимитид", която пък притежава 7.7% от капитала на ПИБ АД. Макар в интервю пред в. "Нов живот", публикувано на 19 март 2013 г., управителят на "Хармони 2012" Иван Елкин да уверява, че ОЦК няма да повтори съдбата на "Кремиковци" и да бъде осребрен под формата на скрап, съмненията остават. Заради уклончивите му отговори по отношение на сроковете за стартиране на производството, плановете за привличане на специалисти, наемането на работници и неяснотата около суровината, която ще се използва в технологичния процес.
Изпробван успешно в металургията, офшорният пасианс беше реден многократно и във ВЕИ сектора
Над 1/3 от централите, произвеждащи "зелен" ток у нас, са собственост на чужди физически и юридически лица. Част от тях са регистрирани в офшорни зони. Ето няколко примера само за солари: Британски вирджински острови - ФтЕЦ "Аклима", ФтЕЦ "Камено Солар 1", ФтЕЦ "Каменар Санпауър", ФтЕЦ "Стралджа", ФтЕЦ "Каменар ПВ1"; Сейшели - ФтЕЦ "Карбинци 1", ФтЕЦ "Воднянци"; Кипър - ФтЕЦ "Малко Търново", ФтЕЦ "Девня", ФтЕЦ "Ловеч", ФтЕЦ "Перун", ФтЕЦ "Добрич", ФтЕЦ "Терес"; Белиз - ФтЕЦ "Солсбор КГД" и т.н. Доклад на Държавната агенция за национална сигурност за 2012 г., публикуван миналата седмица в интернет, идентифицира "зелените централи", регистрирани в офшорни зони, като рискови по отношение прането на пари поради факта, че проследяването на транзакциите, собствеността и произхода на средствата е затруднено.
Офшорният пасианс е заразителен и се разпространява с ужасяваща бързина. Въображението на играчите стигна дотам, че създадоха цял университет в Перник чрез две компании, регистрирани на Британските Вирджински острови и на Каймановите острови. И защо не! При положение, че обществото нехае и отказва да проумее, че макар и законни, офшорните компании са магистрали, през които националният доход с лекота напуска страната. Искаме ли това да продължава или е време за промяна?!
