- Господин Маринов, тръгвате пеш за София, за да се включите в протестите срещу правителството. Не е ли непосилна задача да се извървят толкова километри?
- Не, правил съм го и преди. Аз съм бивш маратонец. Ходил съм пеш до София и обратно, без да спя. 500 километра, изминах ги за 4 денонощия. Различното този път е, че не съм здрав.
- Разбрах, че сте претърпели операция миналата година?
- Да. Откриха ми карцином на дванадесетопръстника. След животоспасяваща тежка операция ме освидетелстваха и съм инвалид със 100 процента нетрудоспособност.
- Тръгвате на тежък поход. Ако стане някоя беля по пътя?
- Правителството да ми бере греха. То ще е виновно. Да подава оставка!
- Все пак, няма ли да ви придружава автомобил, ще пътувате нощем?
- Не, тръгвам абсолютно сам, с раницата на гърба. Приготвил съм си храна.
- А ако нещо се случи?
- Какво да се случи? Разстоянията между населените места са малки – по десетина километра.
- За първи път ли участвате в протести?
- О, не. Участвал съм във всички протести досега, още от 1990 година. После през 1997. Участвах и във февруарските протести тази година.
Но е за отбелязване, че сега в протестите се включиха млади, образовани хора. Протестират и такива, които явно нямат проблем с плащането на сметките. Това ме обнадеждава, защото всъщност е бунт срещу мафията и олигархията, а не просто заради непосилните сметки. Сега обаче хората няма да отстъпят. Дошло е време разделно. Време е нещата в страната да се променят. Докога ще я караме така?
- Вярвате, че този път нещата ще се променят?
- Нали знаете старата максима – човек остарява тогава, когато изгуби надежда, че може да промени нещо.
- Имате и някакъв проблем с краката, доколкото разбрах?
- С единия крак. Преди две години пиян шофьор ме блъсна с кола и го счупи. Благодаря на докторите Петков и Петров от хасковската ортопедия, които се справиха чудесно и ме изправиха на крака. Сега с тях ще стигна до София.
- Докога ще стоите в столицата?
- Докато падне правителството. Ще обикалям парламента цял ден, няма да се откажа.
Е, като ми свършат парите, се връщам в Хасково
Интервю на Тодор Кръшков
