Д-р Тома Ненов, изключителен лекар и човек

Годината е 1933-а. В резултат на световната криза икономиката на България изпада в тежка рецесия. Държавният бюджет е в непреодолим пасив, а хасковската болница, която е на държавна издръжка, е пред закриване. От необходимите 2.6 млн. лева годишно лечебното заведение получава малко над 400 хиляди лева. Няма пари за лекарства, консумативи, за храна, за заплати. За един ден са изписани над 100 пациенти. Хлопването на кепенците на лечебницата е въпрос на дни.

Главен лекар на хасковската болница в този тежък период е един изключителен лекар и човек – д-р Тома Ненов. Той успява да договори спасителен заем за болницата от тогавашната Популярна банка в Хасково. Като гаранция за кредита д-р Тома Ненов залага цялото си собствено имущество.

Тази безпрецедентна постъпка в историята не само на болницата, но може би и на града, а и на страната, е описана в хрониката на лечебното заведение за 75 годишнината му през 1963 година. В издадения сборник за 100-годишния юбилей през 1988 година обаче тази случка отсъства. Според някои от съставителите не са успели да открият потвърждение на този факт.

Настина в отчетите за дейността на хасковската болница по времето на д-р Тома Ненов (той е бил главен лекар в периода 1927-1939 г.) не се споменава за тази изключителна постъпка, може би от скромност. В запазените в Държавен архив Хасково документи на Популярната банка също няма данни за този необичаен кредит.

Казвам „необичаен“, защото за разлика от обикновените дарители, д-р Ненов залага на карта, при това приживе, бъдещето на собственото си семейство. Д-р Тома Ненов има двама синове, и двамата лекари. Единият му син – д-р Иван Ненов, е починал в Пловдив през 60-те години. Другият – д-р Гаврил Ненов, също през 60-те, емигрира в Италия и се установява в Милано. Там става професор, неврохирург, един от известните и уважавани лекари в града.

През зимата на 2013 година успях да открия имейла му, даде ми го проф. Петкан Проданов, за което сърдечно му благодаря. Изпратих писмо на електронната поща на д-р Гаврил Ненов, в което му задавах въпроси за този уникален случай. Ето отговора му:

„Уважаеми г-н Кръшков, едва сега отворих мейла. Извинете за закъснението. Знам за заема, гарантиран от баща ми, но нямам никакъв документ относно (това). Преди моето заминаване предадохме за архива на държавната болница в Хасково много снимки в голям формат от историята на болницата, може би и документи. Бях започнал да пиша историята на болницата под диктовка на баща ми, но остана само началото поради кончината на татко и не знам какво стана с нея. Аз заминах през 1965 година и може би брат ми д-р Иван Ненов, вече покойник, да е знаел нещо повече. В Пловдив племенниците са разчистили всичко "старо". Дано намерите нещо в архива на болницата в Хасково, но не вярвам, за тогава само "новото" трябваше да бъде показано. Искрено съжалявам, но и свидетелите от онова време отдавна ги няма. Сърдечни поздрави и успех за вашето начинание. Г. Ненов“

Името на д-р Тома Ненов трябва да бъде записано със златни букви в историята на хасковската болница. Редом до неговото блести името на д-р Върбан Гержиков, същинският основател на болницата в Хасково. Преди него е имало 9 болнични управители, но те са били за по година-две. Д-р Върбан Герджиков е начело на здравното заведение почти три десетилетия – от 1900 до 1927 година, по негово време болницата се превръща в ефективно лечебно заведение. През 1933 година един от болничните павилиони е наречен на негово име (сградата вече не съществува).

Пиша всичко това не само за да възкреся от праха на забравата тази изключително хуманна постъпка на д-р Тома Ненов, а и във връзка с последните събития в МБАЛ Хасково и опитът на здравното министерство да отстрани сегашния мениджърски екип – д-р Близнаков и д-р Митрев. Екипът, който вдигна болницата на крака и я върна на здравната карта на България.

Повод да напиша това е и анкетата в Haskovo.net, в която към този момент над 90 процента от анкетираните не одобряват смяната. Попълнилите анкетата са над 700 читатели, което означава че те не са само болнични служители, в МБАЛ просто не работят толкова много хора. Също над 90 на сто от читатели оценяват работата на екипа като отлична или много добра.

Това означава, че хората оценяват доброто.

Това означава, че в хасковската болница не само са работили, но и днес работят лекари, които са пример за висок професионализъм и морал. Лекари, които оставят диря след себе си.

През тази година хасковската болница отбелязва 125 години от създаването си. Тържествата за годишнината вероятно ще са през есента. Не е лоша идея да оформят един кът или алея на благодарността, в която да греят имената на големите лекари и хора – д-р Върбан Гержиков, д-р Тома Ненов.

Също така не е лоша идея до техните имена да се остави достатъчно място и за сегашните лекари, управляващи болницата. Заслугите им са изключителни и не само медиците, но и гражданите на Хасково го оценяват.

Хората след нас ще разберат жеста и ще оползотворят оставеното празно място.

Тодор Кръшков

Д-р Върбан Герджиков (главен лекар 1900-1927), превърнал болницата в ефективно лечебно заведение

Сегашният директор д-р Славчо Близнаков