"Не искам да сляза от Перперикон, ще стана жрица!", извика примата на българския театър Стоянка Мутафова през сълзи миг, след като й бе връчена наградата за принос към нашата и европейската култури, предаде кореспондентът на БГНЕС в Кърджали.
В събота вечерта любимата на всички актриса беше ритуално пренесена в патрицианска носилка от подножието на скалния град до храма на Дионис. Римски легионери и траки тръгнаха с над 100-килограмовата кушетка със скъпоценния товар нагоре по стръмната пътека и многократно спираха за почивка. После като истински роби нахлузваха на врата си въжетата, вързани за краката на диванчето, и по команда го вдигаха, за да продължат нагоре към върха. Запитана как се чувства по пътя към голямата награда, тя влезе в образ и каза: "Като истинска римлянка. И се отнасям като такава към народа. Т.е. като към роби".
Стоянка Мутафова е 13-ият ни лауреат, не сме имали по-добър, а тя е и най-красивата дама, това не е куртоазия, заяви Николай Овчаров, съпредседател на сдружението "Перперикон – Мелпомена", което е организатор на традиционния Международен фестивал на изкуствата. Той й връчи златно копие на пръстена на първия известен покровител на изкуствата по тези земи Птолемей Втори Филаделф. "Госпожа Стихийно бедствие" се огледа наоколо и буквално зяпна от възхищение при гледката отвисоко към околността на Перперикон. "Ма той много елегантен, бе!", възкликна тя и бързо нахлузи на пръста си наградното бижу, и се зарече да не се разделя с него.
"Аз съм толкова развълнувана, че просто ми се плаче. Имам чувството, че не съм тук, а някъде другаде, имам чувството, че съм се преродила. И не ми се слиза вече долу, иска ми се да си остана тук, ще стана жрица и ще се моля за всички", изхлипа голямата Мутафова през сълзи. "Блазе ви, че имате това, че живеете наоколо, блазе ви, че сте станали археолози. Моят баща мечтаеше да бъда археоложка, но аз пък станах артистка, да му се не види! Битката беше голяма вкъщи, аз дори издържах един много страшен и тежък конкурс, щях да уча във Флоренция, но останах в театъра…Толкова много се вълнувам, че не знам и какво да кажа. Ей така ми се иска да си остана тука, едно креватче да си туря, едно покривче отгоре и да си живея тука. Боже, че е хубаво, Боже, че е интересно!", каза Стоянка Мутафова, често прекъсвана от аплодисментите на десетките хора, изкатерили Перперикон в последната вечер на фестивала.
"Тези камъни говорят, това е друг вид хубост, те ми шепнат нещо, но аз няма да го споделя с вас. Щастлива съм, че на тези години преодолях страха си да дойда тук. Благодаря на всички, че направихте това добро – да дойда и да видя това нещо", продължи емоционално актрисата. Тя разказа анекдотичен случай от едно от посещенията си в Рим, когато била в музей на Нерон. "Аз там галех стените на храма, навън беше сигурно 50 градуса топлина, а вътре беше студено. Как е било строено, какви са били тези архитекти…А една наша министърка, която ни водеше, каза: "Нямам никакво отношение към тези минали камънаци, за мен сега, това, което става, е важно. И аз се обърнах и казах: "Е как ще става сега това без това?". Тя не можа да ме разбере, но както и да е. Още веднъж благодаря, искам да коленича, но ме болят краката", каза Мутафова. Подпряна на двамата съпредседатели, тя бавно падна на колене, сведе глава, заключи ръце и се смълча, а накацалите по скалите хора изригнаха в дълги аплодисменти.
След церемонията римляни и траки от Римската кохорта от Свищов и трупа "Багатур" от Стара Загора се редуваха, за да пренесат легендата на ръце, на "столче" надолу по стръмния път. До късно през нощта кърджалийци и множество туристи коментираха уникалната Стоянка Мутафова край скара-бирата в подножието на Перперикон.
