Снимката е от земетресението в Чили. Ако беше от България, бихме помислили, че левият вход мрази десния

През последните дни наблюдаваме най-страшния исторически мач – България срещу себе си. В този двубой победител не може да има.

Разделението в страната никога досега не е достигало такива крайности. Баналното противопоставяне ляво срещу дясно вече не е валидно. Вече намираме повод във всичко, за да се изправим едни срещу други.

Февруарските протестиращи срещу юнските. Едните били гладните и отчаяните, сегашните – ситите и заможните.

Протестиращи срещу кабинета Орешарски. Протестиращи в защита на правителството.

Медиите на Пеевски срещу медиите на Иво Прокопиев.

Заливат ни отвсякъде с компромати и тайни сценарии.

Привърженици на БСП срещу фенове на ГЕРБ. Едните викат: „Червени боклуци!”, другите – „Мръсни ченгета!”.

В двете най-големи партии – БСП и ГЕРБ, също зрее разцепление.

Парламент срещу президент.

Столица срещу провинция.

Всеки срещу всеки.

Остава да се разделим мъже и жени, на мъже с мустаци и голобради, на блондинки и брюнетки, на високи срещу ниски, на слаби срещу дебели.

Спирала на самоунищожението.

България никога не е била толкова разделена. Всеки е окупирал една частица от нея и настоява, че точно това е истинската България, всичко друго е менте.

На фона на опънатите национални нерви случилото се вчера в Хасково бе като един светъл лъч на надежда. След като цялата болница се вдигна в защита на мениджърския екип – д-р Близнаков и д-р Митрев, двамата лекари, предложени за членове на борда на директорите, си дадоха отвод. Това моментално снижи напрежението.

Лъчът на надеждата бе в това, че българи се обединиха и без земетресение.

А политиците продължават да ни обливат с омраза и непримиримост. Те дори не могат да говорят спокойно помежду си. По нито един въпрос. Всички продължават да твърдят, че тяхното парченце от България е истинското, всичко останало е лъжа.

Непоносимост.

Провокации.

Сценарии.

Всичко това бе находчиво пародирано в един плакат тази сутрин пред парламента: „Дъждът е провокация на Емил Чолаков“.

Лозунгът „Всички партии вън!“ не върши работата, защото липсата на партии означава само едно – диктатура. По-скоро е необходимо озаптяване на партиите, защото идвайки на власт, те задължително обсебват държавата, превръщат я в свой придатък. А чрез себе се си – в придатък на олигархията и мафията. Защото отдавна са позволили самите те да бъдат превзети от мрачните задкулисни кукловоди.

А свестни и честни хора има и в БСП, и в ГЕРБ, дори може би и в ДПС.

Крайно време е да осъзнаем, че днешната ситуация в страната е истинско земетресение. И да потърсим това, което ни сближава, а не непременно онова, което ни противопоставя.

А правителството, без съмнение, трябва да си ходи, и колкото по-рано, толкова по добре. Защото самото то е земетресение.

И защото мачът, който ни налагат да играем – България срещу себе си, е страшен мач.

Неизбежно ще го изгубим.

Тодор Кръшков