В прекрасния пролетен 30 април разговарям с Тони Димитрова, обичана наша поп певица, която пее пред ученици и родители в двора на СОУ „ Отец Паисий“.

 Усещането от текстовете на песните и е за доброта и човешка любов.

-Това ли е вашата мисия като творец?

Тони Димитрова: -Искрено се надявам тия, да виждат и усещат такава мисия в моите песни. Имам някакви индикации, че при някои хора действат по тоя начин. Като не си позволявам да се самозабравям или да лежа на симпатии и обич, не се самоизмислям, както се казва. Примерно, имала съм няколко случая в моя живот, не съм ги броила колко са, но те ми показват, че има смисъл да го правя всичко това, защото, ако не виждах такъв смисъл, аз отдавна щях да спра. Имала съм случаи, когато един човек идва и казва „Аз се развеждах, много страдах, обаче изслушах 40 пъти твоята песен „Съмва се“ - „Няма да плача, без теб не идва края на света !“, с една дума изводът е , че животът продължава. Или един финландец, който бил тежко болен от нещо, следял ми всичките песни, и дирижирал до последния си дъх. Жена му ми разказа това. Синът на покойния български актьор Константин Коцев ми сподели, че той си е отишъл от Алцхаймер и той ми разказа “държа да ти го кажа ,че вече накрая, в редките моменти на просветление, той искаше да слуша тебе“. И тогава си казвам „Ей ,може да ми е трудно, може да ми е непосилно понякога, може глас да нямам, душа да нямам, ама трябва да продължа“.

-И пак в този аспект, бяхте казали в едно интервю,че сте решили никога повече да не правите непоискано добро ?

Тони Димитрова: -А бе, истината е, че продължавам несъзнателно. Дето се казва, нека устата ти не разписва чек, който тялото ти не може да осребри. Пазни обещания не давам ,но пък някак си несъзнателно като видя някой, че се скапва и че нещо му е трудно, и предлагам да помагам.

-При срещите с младите хора, като нашите ученици например, какво искате да им кажете ?

Тони Димитрова: - Искам да им кажа, че те са доста ощетени откъм духовност и вината за това е най-малко тяхна. Някак си ние, забързани в ежедневието, забравихме да говорим с децата си, че в живота има много по – ценни неща от компютрите, че facebook-ът не е живият живот, животът е живият живот, срещите с живия живот. Забравихме да им казваме, че книгите са по-ценни от музикалните телевизии. Забравихме да им казваме, че ги обичаме и че те са смисълът на нашия живот, защото бързаме да си оправим битовизмите и някак си избутахме децата назад. Може би поради причината, че в България не се живее лесно, но аз живея само в България. Някак си в стремежа си не да го бутаме, а да го живеем този живот, ние забравихме,че, занимавайки се с материалното, духовното някъде изчезна , някъде го скрихме в някоя къртича дупка и съответно децата се подлъгват по лъскавите неща, по-лесно достъпни,по-лесно реализуеми,може би чрез продажба на душата, физиката и прочие. Някак си евтин стана животът. Научихме ги, че цената на живота е много евтина, а и на морала.

Човешкият живот е по евтин от колата,защото колите са по тротоарите, а ние сме по шосетата. Ние в безсилието си да реагираме на нещо си, го коронясваме с израза „Аз съм над нещата“. Ама, какво значи „над нещата“,ти си в нещата. След като те касаят, ти трябва да си в нещата и трябва да имаш мнение по въпроса, а не да кажеш „А, ама той сега ме ошамари тук, ама аз съм деликатна и ще си замълча, може и другата буза да обърна “ – няма такъв филм. Ти трябва да имаш мнение по въпроса, да се бориш за едното си достойнство, защото човек живее за едното си име.

-Моля, разкажете ми спомен за ученическите си години ?

Тони Димитрова: -Не, той не е мил. Най – милите ми години са ми били в Сливен, защото аз съм родена в Бургас и нашите са живели в село Звездец. Там не е имало родилен дом и майка ми ме е родила в Бургас. И после отидохме в Сливен, там бяха най-хубавите ми години. До ден днешен се събираме всяка година с моите съученици. В осми клас се преместихме в Бургас,а аз исках да живея в Сливен. Четях книжки, занимавах се театър, това бе моята мечта. Затова най-милите ми години са свързани със Сливен и с моята учителка Василева, която миналата година за първи път не беше с нас, защото си отиде на 78 години. Имала съм претенции да съм абсолютно грамотна, но това го дължа благодарение на нея, защото първите години прескачах букви и си спомням за някакъв контролен преразказ за човека и камъка. Обаче на два пъти вместо „човека“ пиша „човка“, тогава Василева ме накара да прочета този преразказ, за да осмее моите грешки пред целия клас.Толкова много бях обидена, толкова много бях засегната, че тая контролна въобще не я дадох на нашите и направо я изхвърлих в кофата за боклук.Оттогава си казах „Аз никога повече няма да допусна правописни грешки“.

          Сладкодумието на Тони Димитрова омагьосваше разговора ни до късно. Предложих ви само част от него.

          Благодарих на истинския човек и прекрасната певица.

          Интервюто подготви и записа г-жа Венета Филипова – преподавател в СОУ „ Отец Паисий“ – град Кърджали.