За Тодорка Бояджиева се грижи само синът и Митко

68 годишната Тодорка Бояджиева от село Горски извор е обречена на бавна и мъчителна смърт от изключително рядко заболяване, което я мъчи от десетилетия. Така наречената слонска болест или „обезформяне елефантиаза“, довела до зловещо деформиране на единият долен крайник, който вече тежи 150 кг. От 10 години жената е прикована за леглото си и бавно крее в очакване на края. Единственият, който я държи още в света на хората е 48 годишният и син Митко. Освен за прехраната и, той се грижи и за личната и хигиена, като на всеки два часа я пребърсва с мокри кърпички. През деня и през нощта. 

Всички други са абдикирали от потресаващият случай, а преди всички-лекарите. 

„Обясниха ми, че този случай не подлежи на лечение, защото болестта е много рядка и няма лекар с опит да я лекува“ обясни изтерзаният Митко. Жената била водена/когато още е можела да бъде придвижвана/ по много лекари, включително и в София. Най-доброто като предложение, което получило семейството е, че жената трябва да бъде оставена да изживее така дните си. Иначе всичките и органи са здрави, жената е с ума си. Чете вестници, гледа телевизия, плете. Но не може да мръдне и ще става още по-лошо. 

Всичко започнало преди 30 години. Тогава в София Тодорка била оперирана от доброкачествен тумор на половите органи. По време на операцията, неволно/според опериращите/ е бил срязан лимфен възел. 3 години след интервенцията станало ясно, че лимфна течност пълни левият крак на жената. Повече от 27 години, крайникът бавно се деформира. Обясненията на лекарите били най-разнообразни и все на тема, че проблемът не може да се лекува или оперира. На Митко било казано дословно, че: ако оперативно отстранят течността, срязаният лимфен възел ще започне да произвежда повече течност. Че подобна интервенция ще докара инфекция на лимфата и жената ще „умре в страшни мъки“. Че сърцето тъкмо било свикнало с допълнителната тежест и ако я махнат, щяло да спре?! Че сърцето не е „свикнало“ си личи и от съпътстващата диагноза-артериална хипертония, поставена още през 2002- ра година от софийски НЕЛК с председател д-р А.Атанасова. Комисията дала 92.28% инвалидност. По това време Тодорка още тътрузела крака си до банята и обратно. Няколко години по-късно и това станало невъзможно и тя била призната за 100 % инвалид. Последният опит да се помоли медицината за помощ датира отпреди 5 години. Митко моли неофициално лекари от ВМИ Пловдив да видят отново майка му. Оттам съдействат и изпращат лекар, родом от Казанлък/ Митко твърди че не си спомня името му/, който идва на място в Горски извор. Спецът лекувал в чужбина, подобни заболявания. Наел се на рискованата операция, но...не намерил други лекари за екип. Всички отказали заради възможния фатален изход. От тогава обезсърченото семейство се отказва да търси помощ от "съвременната медицина". 

Дали нещата са станали точно така е трудно да се установи, заради липса на имена и епикризи от болници. Но е факт, че жената не е била приемана в лечебни заведения повече от десетилетие. Синът и едва ли измисля медицинската си голгота, защото е доказал, че дава всичко за майка си. 

Напуска го жена му. Няколко месеца след като грижите за болната падат върху тях, потресената дългогодишната съпруга и майка на детето му, не издържа гледката и се връща в родната Клокотница. Това става преди около година и половина, когато бащата на Митко, който се е грижил за жена си, умира от рак. 

Митко напуска работа, заради ежечасните грижи за майка си. Разчита на спестяванията от доходните си занаяти на механик и заварчик. Преди няколко месеца парите свършват. Майка и син преживяват само с инвалидната пенсия на Тодорка от 370 лв. По-голямата част от които отиват за мокри кърпички. 

Мъжът кандидатствал за програмата „Личен асистент за хора с увреждания“, но от социалните го отрязали. Не изпълнявал изискванията на член 9 от правилника за социално подпомагане. Вкратце той гласи, че трябва да се направи оценка на семейното положение на кандидата. Неговите доходи и на съпругата не трябва да надвишават 42 лв, за да го одобрят за работата по която ще получава около 190 лв месечно. Обаче съпругата му го е напуснала и Митко не може да даде никакви данни за нея. Виж ако бил разведен, щели да го одобрят, щото е безработен. На което мъжът с омерзение махва с ръка-“ всичкото ми е наред, че и да тръгна да се развеждам“. 

На ръба е и той. От месеци наред пие двойна доза ривотрил /приспивателно/ за да може да поспива поне час-два на денонощие. Иначе нервното напрежение го държи буден и съсипан край обречената си майка.

Б.Р. Това е историята на Тодорка и Митко Бояджиеви. От Haskovo.net отказахме да повярваме, че никой нищо не може да направи и потърсихме съдействие. В интерес на истината, го получихме. От ръководството на хасковската МБАЛ гарантираха, че ще осигурят съдови хирурзи от София и Стара Загора, които експертно да преценят състоянието на болната и предложат варианти за лечение. Тодорка обаче засега отказва постъпване в болница, вероятно обременена от 10-годишния си плен в стаята си. Потърсени за реакция от Регионалната Здравна Каса организираха спешно утрешно посещение на кардиолог и хирург на място в Горски извор. На базата на тяхната преценка ще се търси изход от задънената ситуация. Haskovo.net ще ви държи в течение на случая.

Г.Христов

От близо 30 години жената страда от болестта "Слонски крак" получена заради лекарска грешка

Макар само синът и да се грижи за нея, на Митко не разрешават да стане Личен асистент

Тази гледка не е за хора със слаби нерви. За някои е ежедневие