Един филм разби много от митовете за съжителството между българи и турци. Той показа вековните отношения на комшулук, които са пример за съвременните поколения.Илюстрира желанието на хората и в България и в Турция за добросъседство. Филмът се казва “Толерантност” и един от неговите автори е известната журналистка Нихал Йозерган. Филмът се излъчва по реномирани телевизионни канали в Турция. Награден е с престижни отличия на фестивали на документалното кино.

 Творчески път на Нихал Йозерган започва при светилата на българската журналистика Кеворк Кеворкян и Дмитри Иванов, преминава през турски медии, за да се утвърди окончателно като  предмостие между Турция и България. Защото малцина са журналистите познаващи така добре съвременната турска действителност, които работят за български медии. В момента Нихал Йозерган готви докторантура за новата външна политика на Република Турция. Нейното изследване се основава на публикации във вестниците “Заман” и “Милиет”. Докторатът ще бъде защитен в престижния институет “Диалог-Европа” към Софийският университет” Св.Климент Охридски”

  Още когато прохожда в журналистиката Кеворк Кеворкян й казва:”Ти влизаш в занаята не с красотата ,а със знанията си”. И до днес тя респектира с информираността си, съзнавайки че информацията е най-ценната стока на съвременния свят. Като човек преживял драмата на т.нар.Възродителен процес тя знае, че обективната информация е в основата на толерантността. Само незнанието за другия ражда предубеденост и ксенофобия.

   Нихал Йозерган е родена на 22 юни 1966 г. В София .Тя е плод на студентска любов. Баща й е от стар златоградски род, а майка й от знатна кърджалийска фамилия. Казва,че е издържала много изпити в корема на майка си , затова целият и съзнателен живот преминава в учене. Името си носи от героиня от пиесата “Чудакът” на Назъм Хикмет-Нихаль ханъм. Майка й е изключителен почитател на големият турски писател. Притежава книгите му на турски език, които укрива по време на т.нар.Възродителен процес за да ги опази.

   Семейството след приключване на студентските години се устанявява в Кърджали . Бащата става аспирант.Преподава в местния учителски институт. Тя е поверена на грижите на баба и дядо. Расте в стария квартал на града.Казва че имала щастливо детство. Игрите са около фурната на бай Георги. На Байрама похапват баклави,на Великден козунаци. Състезават се кой повече яйца или мекици ще събере по празниците. Толерантността й е заложена от детството.От тогава в спомените й е останало обръщениео “Мараба комшу”, с което съседите турци, българи, арменци, роми са се обръщали едни към друг.

Завършва езиковата гимназия в Кърджали с медал. Влиза журналистика в Софийския университет от раз. Родата в Кърджали и Златоград се гордее с нея.

   Възродителният процес бележи съдбата й.Н а два пъти и сменят името. Първият път през 1979 г. като дете от смесен брак. Служителката в общината и дава името Нихаела. Вторият път в университета през 1985 г.когато става Михаела. Научава партийното си име при проверка по време на лекции в университета. Днес се шегува,че за малко Партията с голямо П не е развалила семейството на родителите, притискайки ги,да сменят името й. Майка й дори е била заплашена с въдворяване в лагера “Белене”. От майка си приема като майчин турския, от гимназията усвоява руския и английския. Пращат я да чиракува за 6 месеца в Съветския съюз. Работи в популярното предаване “Взгляд”. Големият й учител е Сергей Муратов. Работи в Останкино с майсторите на руската журналистика Дмитрий Листев и Александър Любимов.

  По време на следването си кара стаж в добри медии и с добри автори. Работи с Нери Терзиева в Пловдив, пише за “Нов живот” в Кърджали. Стажува в най-популярното българско предаване “Всяка Неделя”. Водещият Кеворк Кеворкян я цени много и я взема на работа след дипломирането й. Работи три години. Когато тръгва за Турция и дават препоръки само със суперлативи.Преместването в Турция е свързано с мъжа на живота й.Той е от Бурса.Заживява в града на изселниците и работи за регионалния канал As.tv. Прави популярните публицистични предавания “Пулсът на Бурса” и “Компас”.Неин 45 мишнутен филм за изселниците и визитата на тогавашния български премиер Иван Костов разплаквна нашенци в Бурса.

 През 1999 г. става кореспондент на Българската национална телевизия и коментатор в Българското национално радио. Работи в продължение на десет години. Пише за всекидневниците “Стандарт”,”24 часа”,”Труд”.

    В Турция прави документални телевизионни продукции. Една от тях е “Истанбул.Срещата на цивилизациите”.Разказва за срещата между Изтока и Запада по инициатива на Исмаил Джем. Този филм е нейният ориентир за популяризиране на толерантността между цивилизациите. Той я подтиква да направи заедно с Семих Диндар и лентата “Толерантност” получила награда на Международния фестивал в Антакия. С готовност в него се снимат видни български политици и общественици. Наред с тях говорят и обикновените хора, за които комшулукът е ежедневие. Всички са единодушни пред красивото лице на толерантността.

Георги Кулов