Харун Бекир

Харун Бекир е роден през 1972 г. Завършил е тюркология в Софийския университет”Св.Климент Охридски”.Работил е като хоноруван асистент във филиала на Пловдивския университет”Паисий Хилендарски” в Кърджали и като учител по турски.Осем години е старши инспектор в Регионалния инспекторат на Министерството на образованието в Кърджали.В момента е преподавател по турски език в Пловдивския университет.Председател на Дружеството на учителите по турски език в Южна България.

-Г-н Бекир,Вие сте първият,който наложи честването на Международния ден на майчиния език за турската общност в страната.Бихте ли казали как стана това.

-Честваме Международния ден на майчиния език под различни форми от няколко години. Инициирах го още като инспектор в Регионалния инспекторат на МОНМ. Сега го отбелязваме за първи път по инициатива на Дружеството на учителите по турски език в Южна България. През годините сме организирали конкурси за есета, програми за учениците от различни училища под различни форми. Трудностите, които срещаме с преподаването и изучаването на майчин език в училищата правят отбелязването на Деня на майчиния език все по-актуално. Още повече,че ЮНЕСКО по чиято инициатива става това,набляга на този ден.

-От кога съществува Дружеството на учителите по турски език в Южна България и какви цели си поставя то?

-Идеята да се създаде Дружеството бе подсказана от самите учители преди една година в резултат на необходимостта те да получават помощ в чисто методически аспект. Възползвахме се от това, че преди година се събрахме да честваме Деня на майчиния език за да се организираме. Срещнахме голям интерес от преподаватели от съседни области като Хасково, Пловдив, община Асеновград. Те взеха участие в учредителното събрание на нашето дружество.

-Вие като инспектор проведохте няколко обучения на учители по турски с лектори от Република Турция. Може ли дружеството да продължи тази традиция?

-Създаването на дружеството цели да продължи предишната ни работа с учителите по турски език в Южна България. Като инспектор винаги съм търсил възможност да организирам квалификационни курсове. Учителите по турски имаха нужда да бъдат запознати с новите методи и техники в тяхната работа. За тази цел сме се обръщали за помощ към университети в Турция. Още през 2005 г.се обърнахме към университета Билкенд в Анкара след като разбрахме, че там има звено за обучение на учители от съседни страни. Те се отзоваха на нашата покана. Организирахме първата квалификационна среща на учителите по турски език в Кърджали. Срещнахме голям интерес сред преподавателите. За съжаление в нашата страна все още няма изграден механизъм за квалификация и преквалификация на учителите по турски език. През годините разширихме дейността. Започнахме да изпращаме наши учители на квалификация в Турция. Договорихме се с университета Улу даа в Бурса. През 2012 г. изпратихме 10 преподаватели на летен квалификационен курс от Южна България. Тази година ще осигурим обучението на още 10 от Северна България.

Добрата подготовка на учителите по майчин език,предопределя и интереса на учениците към него. Именно този интерес искаме да провокираме и развиваме сред децата.

-На проведената от вашето дружество обществена дискусия в Деня на майчиния език бе отбелязано ,че от 114 000 ученици,изучавали турски през 1992-1993 г.,броят им е паднал на 7000.На какво се дължи тази негативна тенденция?

-Нещата са комплексни. Трябва да се проследи законовата уредба през годините. Тя претърпя няколко много важни промени през последните години, което доведе до този резултат. На фона на новия проект за училищното образование, който се обсъждаше в парламента,ние преценихме, че има нужда от позиция на една гражданска организация, която защитава интересите на учителите и е загрижена за изучаване на майчиния език. Загриженост прояви и Дружество на учителите по турски език от Северна и Източна България. Съвместно подготвихме текст на декларация. Тя бе подкрепена от 16 неправителствени организации.

-Кои според Вас са най-важните проблеми пред изучаването на майчин турски език в България?

-Най-важна е законовата регламентация на законовото право на учениците да изучават майчиния си език. Съществуват разпоредби, които възпрепятстват издаването на нови учебници и учебни помагала по турски език. Учебници не са издавани от 1992 г. Те вече са морално остарели. Да не говорим, че те просто липсват, след двадесетгодишна употреба.

Въпросите зададе:Георги Кулов