Гласуваха общо 214 народни представители, от които 209 народни представители гласуваха "за", "против" бяха петима депутати и един даде своя вот "въздържал се". От резултатите по групи става ясно, че 111 депутати от ГЕРБ, 37 от КБ, 31 от ДПС и 14 от СК са дали своя вот "за". "Против" са гласували петима независими народни представители и един независим депутат се е въздържал.
Народното събрание започна заседанието си с дебати, но в отсъствието на премиера, който дойде току що. В пленарна зала присъстваха част от министрите от кабинета "Борисов". В залата отсъстваше и вицепремиерът Симеон Дянков. По – късно НС отхвърли предложението на Петър Курумбашев от КБ в парламента да бъдат поканени Борисов и Дянков.
Правителството на Бойко Борисов, избрано на 27 юли 2009 г. е 87-то от Освобождението на България през 1878 година и 12-то след демократичните промени през 1989 г. Това правителство е петото, което не довършва мандата си от 1989 г. до днес. Първото правителство на Андрей Луканов, който е в основата на свалянето на Тодор Живков, е избрано от 14-тата сесия на Деветото народно събрание и управлява от 8 февруари 1990 до 21 септември 1990.

През юни 1990 г. се провеждат избори за ВНС за промени в Конституцията, която е приета през април 1991 г. Второто правителство /77-мо/ на премиера Андрей Луканов, избрано след парламентарни избори през лятото на 1990 г. пада след публични протести пред тогавашния мавзолей на миньорите от Перник. Следващото служебно правителство/78/ е с министър председател Димитър Попов, което управлява от 20 декември 1990 до 8 декември 1991 г.

Първото дясно правителство /79/ на Филип Димитров встъпва в длъжност на 8 декември 1991 г. и след поискан вот на доверие пада на 30 декември 1992 г. Осемдесетото правителство на България управлява от 30 декември 1992 до 17 октомври 1994 с мандат на третата по големина парламентарна сила ДПС. Правителството е съставено от граждански експерти с министър-председател Любен Беров и се ползва с парламентарната подкрепа на ДПС и БСП. В София започват масови вълнения (митинги, гладни стачки, палаткови лагери) на привърженици на СДС. Парламентарната група на СДС прави шест неуспешни опита да свали правителството на Любен Беров чрез вот на недоверие и да предизвика предсрочни избори. Поради отказа на СДС и БСП да образуват ново правителство, президентът Желю Желев разпуска 36 Народно събрание и насрочва парламентарни избори за 18 декември 1994. До тогава е сформирано служебно правителство (81) с министър-председател Ренета Инджова, която подготвя и провежда изборите.

Осемдесет и първото правителство на България управлява от 17 октомври 1994 до 26 януари 1995, с мандат от 3 месеца, то е назначено служебно от президента Желю Желев след разпускането на 36 Народно събрание. То е първото и досега единствено правителство с жена министър-председател, смята се за едно от успешните правителства на България след 1989, като приключва работата си с повишен рейтинг. Осемдесет и второто правителство с премиер Жан Виденов на България управлява от 25 януари 1995 до 12 февруари 1997 и е образувано от политически дейци на коалицията БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност и безпартийни експерти. След изключително висока инфлация и протести, включително и щурмуване Жан Виденов подава оставка. На 4 февруари БСП връща мандата на тогавашния президент Петър Стоянов. Осемдесет и третото правителство на България управлява от 12 февруари 1997 до 21 май 1997 с министър председател Стефан Софиянски. То е назначено служебно от президента Петър Стоянов след разпускането на 37 Народно събрание.

Осемдесет и четвъртото правителство на България с премиер Иван Костов управлява от 21 май 1997 до 24 юли 2001 г. с мандат на Обединените демократични сили (ОДС). То е първото българско правителство след демократичните промени, което изкарва целия си мандат. Осемдесет и петото правителство на България с премиер Симеон Сакскобургготски управлява от 24 юли 2001 г. до 17 август 2005 г. с мандат на Национално движение Симеон Втори в коалиция с ДПС. Това правителство също изкарва пълния си мандат.

Осемдесет и шестото правителство на България управлява от 17 август 2005 г. до 27 юли 2009 с мандат на Движението за права и свободи (ДПС) и министър председател Сергей Станишев. То е формирано на базата на коалиционно споразумение между трите най-големи парламентарни сили — Българска социалистическа партия (БСП), Национално движение Симеон Втори (НДСВ) и Движението за права и свободи (ДПС), а разпределението на министрите е на квотен принцип 8:5:3. Това правителство става известно като "правителство на тройната коалиция". То е третото правителство, което изкарва пълния си мандат.

Осемдесет и седмото правителство на България е избрано на 27 юли 2009 г., гласувано в Народното събрание по проектосъстава за Министерски съвет на България с мандат на политическа партия "Граждани за европейско развитие на България" (ГЕРБ). Правителството, предложено от нейния лидер Бойко Борисов, е формирано от ГЕРБ и независими експерти, въпреки че в 41-то Народно събрание партията е в малцинство (със 117 народни представители от 240 общо). То е първото правителство след управлението на Андрей Луканов, което е еднопартийно. Първоначално то е подкрепено от депутатите от депутатите на Синята коалция, "Атака" и РЗС. От последните две партии се отцепват няколко депутати, които стават независими, но всъщност подкрепят ГЕРБ, а РЗС се разпада като ПГ. Впоследствие Синята коалиция и Атака се обявиха за опозиция на управлението на ГЕРБ.

Правителството на Борисов ще остане в историята на демократичния ни преход с най-много министерски смени, като последната на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков не стана, защото преди да бъде гласувана, премиерът депозира оставката правителството в НС. По този начин от началото на управлението на ГЕРБ 13 министри го напуснаха, от тях осем бяха уволнени и двама смениха постовете си, ако се прибавят директорите на държавни агенции списъкът става много дълъг.

Първият вот на недоверие, през октомври 2010 година, беше по инициатива на БСП и ДПС заради политиката в здравеопазването. В началото на 211 година мнозинството даде подкрепата си за управлението на ГЕРБ при гласуването на поискания от самия министър-председател вот на доверие. Вторият вот срещу правителството на Борисов беше заради неуспеха на антикризисната политика. Той беше през юни 2011 година и отново внесен от БСП и ДПС. Месец след това - през юли 2011 година, беше иницииран и третият вот на недоверие, за провал на политиката по вътрешна сигурност и обществен ред, провалено членство в Шенген, полицейщина и нарушаване на основни човешки права – със същите вносители. В началото на април 2012 година пък БСП и "Атака" внесоха искане за вот на недоверие към правителството заради спиране на проекта за АЕЦ "Белене" и провалената енергийна политика. По-късно от "Атака" оттеглиха подписите си и така подписката беше анулирана, а вотът не се състоя. Последният вот за недоверие към правителството беше на 26 юли 2012 г. Мотивите за него бяха за провалената политика на правителството в областта на правосъдието и вътрешните работи. В мотивите се казваше още, че се отлага членството на България в Шенгенското пространство за неопределено време. Правителството на ГЕРБ е поредното, което пада след масови протести в страната. Предстои да бъде назначено от президента при отказ на парламентарните групи от техен мандат, четвърто служебно правителство.